— Как така епидемия? — вдигна вежди Джак. — Да не би да има нови случаи?
— Не гледаш ли сутрешните новини по телевизията? — едва сега го погледна Лори.
— Нямам телевизор — призна Джак. — Да притежаваш такъв апарат в квартал като моя, означава да викаш дявола на гости…
— Два нови случая — поясни Лори. — Пристигнаха при нас през нощта. Единият твърдо е чума, тъй като още в болницата са му направили флуоресцентен тест за антитела и пробата се е оказала положителна. Другият е съмнителен, тъй като флуоресцентната проба е била отрицателна, но от клиническа гледна точка си е чиста чума… А доколкото съм осведомена, в болницата има още няколко пациента със силна треска, които са поставени в изолатор.
— Имаш предвид „Манхатън Дженерал“, нали? — погледна я Джак.
— Да.
— Някой от тези случаи да е бил в пряк контакт с Нодълман?
— Нямах време да проверя — отвърна Лори. — Ако искаш, ще ги пиша на теб…
— Искам, разбира се — кимна Джак. — Кой от двата е с доказана чума?
— Катрин Мюлер — отвърна Лори и му подаде една папка от купчината пред себе си.
Джак седна на ръба на бюрото и я разгърна. Бързо откри проучвателния протокол, извади го и потъна в четене. В четири часа следобед докарали жената в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“, състоянието й било изключително тежко. Поставили й диагноза скоротечна чума. Починала девет часа по-късно, въпреки масивната атака с антибиотици.
Провери къде е работила жертвата и не се изненада от това, което прочете — местоработата се оказа самата болница „Манхатън Дженерал“. По всяка вероятност е имала някакъв контакт с Нодълман, рече си Джак. За съжаление в рапорта не беше отбелязано точно къде в болницата е работила Катрин Мюлер, но неговото предположение беше лабораторията, или член на някой от екипите дежурещи сестри.
Потънал в четене, Джак мълчаливо се възхити на работата, която беше свършила Джанис Джагър. След вчерашния телефонен разговор, дребничката жена беше включила в рапорта си всичко, за което я беше помолил: информация за пътувания, домашни животни и посетители. В случая с Катрин Мюлер такива нямаше.
— Къде е непотвърденият случай? — извърна се към Лори той.
Колежката му мълчаливо побутна една папка, която лежеше встрани от купчината.
Джак я отвори и зяпна от изненада. Жертвата нито беше работила в „Манхатън Дженерал“, нито пък беше имала някакви контакти с Доналд Нодълман. Казваше се Сюзън Хард и също беше пациентка на болницата, но в друго отделение. Постъпила за раждане и е била в самостоятелна стая на етажа на гинекологията! Джак объркано поклати глава и потъна в четене.
Хард прекарала в болницата двадесет и четири часа, след което внезапно развила силна треска, миалгия8 и главоболие, придружени с раздираща суха кашлица и повръщане. Въпросните симптоми се появили осемнадесет часа след раждането на напълно нормално дете, осъществено посредством цезарово сечение. Осем часа след появата на симптомите, пациентката починала.
Спомнил си, че Нодълман беше живял в Бронкс, Джак потърси адреса на Сюзън Хард. Оказа се, че е твърде далеч от Бронкс и едва ли може да се нарече гето — Сътън Плейс Саут в Манхатън…
След забременяването си Хард не е пътувала никъде. Била е собственичка на възрастен, но напълно здрав пудел. По отношение на посетители от далечни места беше отбелязано, че три седмици преди постъпването си в болницата, Сюзън Хард е била в контакт с един бизнес-партньор на съпруга си от Индия, който бил напълно здрав.
— Тук ли е още Джанис Джагър? — вдигна глава Джак.
— Преди петнадесет минути беше тук — кимна Лори. — Видях я когато минавах покрай кабинета й…
Джак откри Джанис точно там, където я беше заварил предишния ден.
— Ти си един всеотдаен държавен служител — подвикна от прага той.
Джанис вдигна глава. Очите й бяха зачервени от умора.
— Затънала съм до гуша — въздъхна тя. — Имам чувството, че напоследък хората мрат като мухи… Я кажи дали съм задавала правилните въпроси по отношение на инфекциозните случаи тази нощ?
— Абсолютно правилните и трябва да призная, че съм впечатлен — кимна Джак. — Но аз имам и още няколко…
— Казвай — рече Джанис.
— Къде се намира акушеро-гинекологическото отделение? Близо ли е до вътрешното?
— Практически са едно до друго, на седмия етаж — отвърна Джанис.
— Без майтап? — изгледа я Джак.
— Това важно ли е?
— Все още нямам представа — призна с въздишка патологът. — А дали пациентите от АГ са имали контакт с тези от вътрешното?