- Това беше първоначалният план.
Странен отговор.
- А трябваше ли да се срещнете и с още някого?
- С корееца. Но си казахме, че е по-добре да не го правим.
- Кои вие?
- Аз и Хауъл.
Колко странно.
- Защо?
- По-добре е това да си остане между американци.
Обзе го вълнение. Кореецът беше той.
- Къде са документите, които поправят неправдата?
Ларкс беше носил със себе си неголяма кожена чанта през цялото време на пътуването. На палубата. На закуска, обяд и вечеря. Не я пускаше от ръка. Но сега я нямаше в апартамента. Хана вече го бе претърсила.
- Предадох ги на Пелена. Тя ми каза вярната парола.
Непознато име. Нов участник. Но той държеше да знае.
- Каква е паролата?
- Мелън.
- Какво е това? Пъпеш на английски?
- Не. Андрю Мелън.
Той схвана иронията, но все пак попита защо се бяха спрели на това име.
- Той беше пазителят на истината.
Само някой, прочел книгата на Хауъл, би разбрал тази констатация.
- Кога дадохте документите на Йелена?
- Преди няколко часа.
Което беше проблем, разбира се, защото спасяването на въпросните документи беше част от причината да е тук. Преди седмици се бе опитал да придума Ларкс от разстояние да му ги предаде, но без успех. И тогава му бе хрумнала идеята да се срещнат в чужбина. Тази среща не само щеше да му донесе писмените доказателства, които търсеше, но и да го отведе до подбудителя на цялата тази история. До Анан Уейн Хауъл. Авторът на „Заплахата на патриота“.
- Йелена познава ли Хауъл?
— Да.
- И как ще му предаде документите?
- Ще се срещне с него утре, след като слезе от кораба.
Очевидно нещата не се развиваха по план. Но той бе очаквал дупки и неравности по този коварен път. Да се занимаваш с особняци и отчаяни индивиди си носи своите рискове.
- Кой сте вие? — попита внезапно Ларкс.
Ким погледна надолу към леглото. Ефектът от наркотика бе преминал по-бързо, отколкото очакваше, но той бе внимавал да не превиши дозата, за да може да общува свободно със стареца.
- Аз съм вашият благодетел — каза той. — Кореецът.
Ларкс понечи да се надигне, но Хана го възпря. Не се искаше много сила, за да удържи възрастния човек.
- Разочаровате ме — продължи Ким.
- Нямам какво да ви кажа. Това е проблем на американците. Не ни е необходимо да намесваме хора като вас.
- Но все пак приехте парите ми. Дойдохте на този круиз, не съм чул да се оплаквате.
Той завъртя вентила, за да пусне още една доза от наркотика по тръбичката. Скоро кафявите очи на Ларкс отново се замъглиха.
- Защо се отказахте от корееца? — попита Ким.
- Хауъл прецени, че така е най-добре. Имаше съмнения.
- За какво? Не беше ли кореецът ваш приятел?
- Тези неправди не засягат чужденци.
- Какви неправди?
- Извършените към Саломон, Мелън, Хауъл, към всички. Те са наш проблем, който ние трябва да решим. За жалост, всичко е истина.
Ким увеличи притока по тръбичката, за да накара съзнанието на Ларкс напълно да се подчини на волята му.
- Кое е истина?
- Заплахата на патриота.
Понятието му беше известно от книгата, но въпросът беше истина ли бе то или плод на фантазията на някакъв маргинален автор, обсебен от мания за конспирации. Сега буквално залагаше живота си, че е истина.
Телефонът в джоба му избръмча. Той подаде през леглото банката на Хана и бръкна да извади апарата.
- Хеликоптерът се взриви над лагуната — докладва мъжки глас. — Бяхме твърде далече, за да разберем какво става, но видяхме някакъв мъж да скача на плаза, докато машината се издигаше. Сега отиваме с моторница до мястото на взрива.
- Загубили сте двайсет милиона долара? — попита Ким.
- Така изглежда.
- Това не е добре.
- Не е нужно да го казваш. Възнаграждението ни изгоря.
Хората му бяха наети срещу 50 процента комисиона.
- Изяснете какво се е случило — нареди той.
- Отиваме.
Нови проблеми. Не това бе очаквал да чуе. Прекъсна връзката и погледна надолу към леглото, като си мислеше за куриера, който Ларкс бе споменал.
- Може би има начин да открием жената — каза той на Хана. — Въпросната Йелена.
Тя му подаде обратно банката с течност.
- Утре — промърмори той. — Когато Хауъл се появи. Което означаваше, че Ларкс не им е нужен повече. И той отвори докрай вентила.
3
Атланта, щатаДжорджия
17:20 ч.
Стефани Нел влезе в магазина и с решителна крачка се упъти към секцията за дамски дрехи. Молът се намираше в северните предградия, недалече от щаба на отряд „Магелан“. Стефани никога не бе изпитвала особена склонност към пазаруване, но понякога, в събота следобед, си позволяваше да позяпа по витрините, колкото да се разсее от грижите в службата. Тя оглавяваше отряд „Магелан“ вече тринайсет години. Това разузнавателно звено беше нейната рожба — дванайсет агенти на Министерството на правосъдието, подбрани да се занимават само с най-деликатните разследвания.