Били му благодари, каза, че му дължи едно пиене, а после двамата се разделиха и се насочиха към изхода. Василий обаче беше озадачен. След като прибра екипировката си и умрелия плъх в задницата на вана, запали доминиканска пура и тръгна пеш. Продължи надолу и зави по павираната странична уличка, над която беше погледнал от прозореца на детето. От целия Манхатън единствено в Трайбека задните улички се бяха запазили.
Не беше направил повече от няколко крачки, когато видя първия си плъх. Тичаше полуслепешком покрай ръба на сградата. След това зърна друг, на клона на малко изкривено дърво, израснало до ниска каменна стена. И трети, присвит в каменния отточен канал, който пиеше от кафява вадичка, изтичаща от някоя невидима гниеща смет.
Докато ги наблюдаваше, още плъхове сякаш заизникваха от паважа. Буквално изскачаха изпод протритите камъни, пробивайки си път към повърхността. Гъвкавите скелети на гризачите им позволяваха да се провират през дупки, не по-големи от черепите им, през проходи с едва два сантиметра ширина. Извираха от фугите по двойки и тройки и бързо се разпръсваха. Използвайки за мерна единица камъните на настилката, Василий прецени, че телата на гадините са дълги по 25 — 30 см. Още толкова бяха и опашките им. С други думи, напълно отраснали екземпляри.
До него два чувала за боклук се гърчеха и се издуваха, плъховете си пробиваха с гризане път през вътрешността им. Един малък плъх се опита да пробяга покрай него към контейнера за смет и Василий го изрита с работния си ботуш. Гризачът отлетя пет метра назад, падна в средата на уличката и остана на място. След няколко секунди другите плъхове алчно се бяха нахвърлили отгоре му, а дългите им жълти резци го заръфаха през козината. Най-ефективният начин за унищожение на плъхове бе да се премахне източникът им на храна от околната им среда, след което се оставяха да се изядат взаимно.
Тези плъхове бяха гладни и бягаха. Подобна активност на повърхността посред бял ден практически беше нещо нечувано. Такова масово раздвижване се случваше само след събитие като земетресение или след рухване на сграда.
А понякога при голям строителен проект.
Василий измина още една пресечка на юг. Прекоси Бъркли Стрийт и стигна до мястото, където градът се отваряше към небето. Шестнайсет акра работен терен.
Стъпи на една от наблюдателните платформи с изглед към мястото на бившия Световен търговски център. Дълбоката подземна основа, предназначена да поддържа новата конструкция, беше пред завършване. Стоманенобетонните колони вече се показваха над земята. Обектът зееше насред града подобно на ухапването върху лицето на момиченцето.
Василий помнеше апокалиптичния септември на 2001-ва. Няколко дни след рухването на Кулите-близнаци беше слязъл сред развалините заедно с екипи на здравната служба. Започнаха да разчистват изоставената храна от затворените ресторанти около обекта. Продължиха по приземните етажи и мазетата. Жив плъх така и не видяха, но имаше достатъчно доказателства за присъствието на гризачите, включително продължаващите с мили следи от лапи, оставени в слегнатия прахоляк. Най-ярко помнеше сладкарницата на мисис Фийлдс, която гадините почти изцяло бяха опустошили. По това време популацията на плъховете в района стремително бе нараснала. Имаше опасения, че вредителите ще се разпръснат извън руините в търсене на нови източници на храна и ще плъпнат из околните улици и квартали. Затова беше подета масивна кампания, финансирана с федерални средства. На хиляди места из отломките поставиха отровна стръв заедно с капани от стоманена тел. Благодарение на действията на Василий и колегите му страховитата инвазия така и не се състоя.
До ден-днешен Василий продължаваше да е на държавна работа. Службата му ръководеше проучванията над контрола на плъховете в района на Батъри парк. Ето защо беше напълно в течение за локалните нашествия на вредители, както и за хода на строителния обект. До този момент работата му си беше като всяка друга.
Погледна надолу към камионите, изливащи бетон и към крановете, които местеха отломките. Почака три минути някакво момченце да се отдръпне от един от инсталираните телескопи, същите като тези на покрива на Импайър Стейт Билдинг, след което пусна вътре две монети от по двадесет и пет цента и се зае да изучава обекта.
След секунда ги видя. Малките им кафяви телца пъплеха из ъглите, тичаха около каменните купове, бягаха колкото им сили държат нагоре по пътя към Либърти стрийт. Заобикаляха в стремглавия си бяг арматурните пръти в основата на „Кулата на свободата“ като в някакво проклето бягане с препятствия. Василий потърси местата, където на новата конструкция ѝ престоеше да се свърже под земята с линията на PATH9. След това завъртя визьора по-нависоко и проследи една колона гризачи, които пълзяха нагоре към подпорите на стоманена платформа в източния край и продължаваха пътя си по изпънатите жици. Извираха изпод земята и в масовото си бягство използваха всеки възможен спасителен път, който можеха да намерят.