Снегът беше затрупал всичко и уличните лампи блестяха в златиста светлина върху бялото платно. Цареше приятно спокойствие, с изключение на постоянния тътен и бученето на колите, все едно че градът най-накрая беше заспал. С весели писъци тайфата от модели, стилисти и фотографи си проправяше път сред дълбокия до бедрата сняг. Всички хвърляха снежни топки по волейболната мрежа, без да се съобразяват с околната тишина.
— Не е ли красиво? — въздъхна Серена. Искаше й се Арън да бъде тук, да го целуне, да му каже колко много го обича и да пъхне огромна снежна топка във врата му. Но го нямаше — купонджийския му задник — тъй че просто трябваше да се примири. Тя се завъртя към типа, който държеше ръката й. Беше онзи с черния ски костюм — висок, рус и прекрасен. Всички бяха прекрасни. Отскубна се от ръката му и загреба пълна шепа сняг.
— Ела тук — тя му кимна. — Искам да ти кажа нещо.
Той се доближи към нея, от устата му излизаха облаци пара.
— Какво?
Серена се вдигна на пръсти и обви врата му с ръце. После го целуна по студената гладка буза.
— Обичам Арън! — изписка тя и напълни гърба му със сняг под черния ски костюм, преди да изтича в снега, за да настигне останалите.
Типът тръгна след нея, хвана я за краката и я събори на земята точно когато стигнаха до волейболната мрежа. Играта завърши, когато тълпата от весели купонджии започна да ги замерва със снежни топки, спирайки от време на време за цигара или да си намажат устата с червило, преди да се присъединят отново. Серена ревна от смях, когато усети снега в задната част на дънките си. Толкова беше прекрасно да бъдеш красива и безгрижна. Нямаше значение с кого си или каква глупост правиш — винаги си изкарваш страхотно. Всъщност няма нужда да бъдеш влюбен в някого, когато целият свят те обожава.
Експериментирането може да бъде надценено
Джени и Елиз продължаваха да се целуват, когато се обади Руфъс.
Звън, звън!
— По дяволите! — Джени отблъсна Елиз, скочи от кушетката и се втурна към кухнята. Не че някой можеше да ги види, но въпреки всичко имаше усещането, че е направила нещо нередно.
— Наред ли е всичко? — Руфъс изръмжа сърдечно в телефона. — Заклещен съм тука с Макс и Лил и останалите неудачници. Снегът е коварен. — Руфъс прекарваше повечето петъчни вечери в Източен Вилидж в един стар бар със своите приятели комунисти, също писатели. Звучеше весело, както винаги, когато беше пил две или три чаши червено вино. — Послушни ли сте, момичета?
Джени се изчерви.
— А-ха.
— Добре, кажи на твоята приятелка да остане. Никой нормален човек няма да пътува довечера.
Джени кимна.
— Добре. — Надяваше се Елиз да си отиде вкъщи, да може да си вземе гореща вана и да събере мислите си, но нямаше как да я накара да си тръгне, когато имаше четири фута сняг на земята и продължаваше да вали.
— Ще се видим по-късно, татко — каза тя и за малко й се прииска да му разкаже колко е объркана от случилото се. Дори и да беше обещаваща артистка, това не й даваше правото винаги да експериментира.
Джени затвори телефона.
— Е, какво ще правим сега? — попита Елиз и влезе в кухнята с разкопчани дънки. Раздели на две едно орео и облиза шоколада отвътре.
Елиз изглежда намекваше, че е готова да преминат към следващата глава на „Това е моето тяло за жените“, но нямаше начин Джени да види какво следва. Тя се прозя фалшиво.
— Татко каза, че се прибира скоро — излъга тя. — И без това съм изморена. Погледна през кухненския прозорец. Всичко беше бяло и снегът продължаваше да вали. Сякаш идваше краят на света.
— Хайде — тя се запъти към банята. — Татко каза да останеш тук.
Имаше единично легло, което определено нямаше да сподели с Елиз. Не и когато Елиз беше толкова… възбудена и непредсказуема.
— Можеш да спиш в леглото ми, а аз ще спя на дивана.
— Добре — отговори Елиз колебливо. — По-добре да се обадя на майка ми. Не си ми сърдита, нали?
— Сърдита? — Джени повтори небрежно. — Защо трябва да ти се сърдя? — Тя отвори чекмеджето с дрехи и подаде на Елиз една голяма тениска и пижама. — Облечи това — заповяда й. В противен случай Елиз можеше да реши да спи гола и това щеше да е доста неловко, особено ако Руфъс се прибереше вкъщи и влезеше в стаята на Джени, за да прочете някоя безсмислена проповед за значението на живота, както обичаше да прави след прекалено много вино. Извади една пижама за себе си и затвори чекмеджето. — Отивам да си взема душ. Може да използваш телефона ми, за да се обадиш на майка си.