Успоредно с пряката си работа на психолог, Марк бе публикувал статии върху експериментите си в научнопопулярни списания с голям тираж. В тях запознаваше читателите с новите терапевтични методи като ролевите игри и хипнозата — област, в която той и неговият съдружник и приятел от детските години Конър Маккой бяха смятани за основоположници. Така с ежедневната си работа Марк се бе утвърдил като авангарден психолог, който често се появяваше на телевизионните екрани и с тази бързо придобита известност той и Никол заеха челни позиции на медийната сцена. В своя брой, посветен на най-популярните съпружески двойки в Ню Йорк, престижното списание „Венити Феър“2 им бе посветило статия от четири страници, илюстрирана с шикозни снимки. Истинско посвещаване в света на богоизбраните.
Но тази хубава приказка, записана на гланцирана хартия, продължи от ден до пладне. В един мартенски следобед петгодишната им дъщеричка Лейла изчезна в един търговски център в областта „Ориндж Каунти“, на юг от Лос Анджелис. Последния път, когато я били видели, тя разглеждала играчките на витрината на един магазин „Дисни“. Нейната бавачка, австралийска девойка, я бе оставила сама за няколко минути, колкото да изпробва преоценени дънки в съседния магазин на „Дизел“.
Колко време бе изтекло, преди тя да забележи, че момичето го няма? „Не повече от пет минути“, уверяваше следователите бавачката. В случая е все едно да се каже и цяла вечност. Всичко може да стане за пет минути.
Знае се колко са важни първите часове след изчезването на едно дете. Тогава има най-голяма вероятност то да бъде открито. След като изминат четирийсет и осем часа, шансовете намаляват главоломно.
На онзи 23 март се бе изсипал пороен дъжд. Макар че момичето бе изчезнало посред бял ден сред толкова хора, следователите трудно можаха да съберат достоверни показания. Проследяването на записите от камерите за видеонаблюдение не дадоха никакъв резултат, както впрочем и разпитът на бавачката, която наистина бе виновна, че не бе наглеждала детето, но не и за неговото отвличане.
И тогава дните бяха започнали да се нижат…
В продължение на няколко седмици над сто полицаи със своите кучета търсачи и с хеликоптери бяха претърсили най-щателно района. Но въпреки положените от ФБР усилия, нито една следа не им позволи да открият детето.
… после месеците…
Липсата на улики силно затрудняваше полицията. Нямаше никакво искане за откуп, никаква що-годе надеждна следа. Нищо.
… и годините…
Вече пет години снимката на Лейла висеше по гарите, по летищата и в пощенските станции, редом с фотографиите на други изчезнали деца.
Но Лейла бе неоткриваема.
Беше се изпарила.
На този 23 март 2002 г. животът за Марк се бе спрял.
Изчезването на дъщеричката му го бе хвърлило в пълно отчаяние.
Смазан от вътрешното сътресение, предизвикано от болката и вината, които изпитваше, той се бе откъснал от професията, от жена си, от приятеля си.
През първите месеци нае най-добрите частни детективи, за да проведат повторно най-щателно разследване.
Никакъв резултат.
Тогава самият той се бе втурнал да прави собствени издирвания, които също се бяха оказали напразни.
Това дирене, обречено на неуспех, бе продължило три години. После един ден и самият Марк изчезна, без да се обади нито на жена си, нито на своя приятел.
Никол не изживя подобно сътресение.
Отначало отчаянието й бе подсилено от чувството за особена вина: тя бе настояла Лейла да отиде с нея в Лос Анджелис, където трябваше да изнесе серия от концерти; тя бе наела бавачката, по чиято вина ги бе сполетяла тази драма. За да избегне най-лошото, тя се бе отдала на свръхактивен начин на живот, непрестанно изнасяше концерти и правеше записи, дори се бе съгласила да сподели своята драма в пресата и по телевизията и по този начин бе склонила да стане жертва на едно нечистоплътно воайорство.
Понякога болката й ставаше непоносима.
Когато не успяваше да се пребори с мрачните си мисли, Никол наемаше стая в хотели се сгушваше под завивките като за зимен сън.