Но Никол беше предпазлив човек. Преди няколко години се бяха опитали да проникнат в банковата им онлайн сметка и тя го бе преживяла тежко. Явно беше, че е смесила букви, цифри и символи, за да направи паролата си по-сигурна. А може и да е нещо дълго, както им бе препоръчал навремето един банкер.
От друга страна, тя проверяваше пощата си всеки ден и кодът й не би трябвало да е прекалено абстрактен.
Значи трябваше да търси парола, която да е трудна за откриване и лесна за запомняне.
За да се получи такъв код, най-простият начин е да се мине през ключова фраза: поговорка, цитат от песен или стихотворение…
Не, Марк бе готов да се обзаложи, че жена му е избрала нещо по-лично. Но какво? Има ли фраза, която сбира в себе си същината на тяхната любов?
Изведнъж усети, че губи нишката на разсъжденията си. Ужасно главоболие стегна слепоочията му. В главата му всичко се обърка: цифри, букви, кодове, съобщения, спомени… Той затвори очи, за да се опита да се концентрира. Лицето на Никол изникна в размътеното му съзнание.
Множество образи едновременно го обсадиха, сякаш непозната сила бе бомбардирала мозъка му със стотици мощни мълнии: първата среща, първата целувка, първият път, когато правиха любов, първото спречкване, първата почивка заедно…
Париж, Франция.
Лятна вечер.
Площадче на остров Сите.
Ресторант с маси на тротоара.
Вечеря за влюбени.
Предложение за женитба.
На площада с яворите.
Върху един от тях с джобно ножче е издълбан надпис, последван от дата.
Влюбена двойка, която ги бе изпреварила с няколко години.
Марк и Никол стоят безмълвни пред този надпис.
После си обещават да си поръчат същия надпис върху сватбените халки.
Марк докосна с дясната си ръка показалеца на лявата. Халката си беше на мястото. Беше издържала на всичко: на раздялата, на уличния живот… Свали я с голям труд и прочете надписа, гравиран от вътрешната страна:
Където хората се обичат, там никога не се мръква
Сълза се търкулна по лицето му и капна върху клавиатурата. Марк разбра, че е открил паролата.
Тъй като фразата беше доста дълга и не можеше да се побере в карето, предназначено за паролата, той набра първите букви на всяка дума:
loosainfin
Грешна парола.
Естествено: трябваше да се прибави и датата. За момент се поколеба, но сметна за най-вероятно това да е датата на първата им среща. И все така трескаво набра:
Loosainfin150596
Пак натисна ENTER.
Успех! Страницата се зареди и пред него се отвори пощенската кутия на Никол Хатауей.
Имаше цял куп съобщения. Повечето идваха от Соня, импресариото на Никол, която организира концертите и пътуванията й. Около една трета бяха спам: „виагра на ниски цени“, „удължи своя пенис“, „помогни на пострадалите от цунами“, всевъзможни финансови примамки. Имаше хвалебствени поздравления от почитатели, присъствали на нейни концерти. Имаше и няколко критики като „Изобщо не можете да се сравнявате с Ан-Софи Мутер18“ и „Звукозаписните компании не са ви избрали заради таланта, а заради задника“, или: „На ваше място щях да се срамувам да печеля пари, използвайки изчезването на дъщеря си“.
Любопитно, но нищо ново под слънцето. Никол получаваше подобни съобщения и преди две години. Марк потърси съобщения от Конър, но такива нямаше. Вниманието му бе привлечено от съобщение с прикачен документ, представляващ видеозапис. Изображението беше черно-бяло, в малка рамка и с лошо качество. Бързо разбра, че филмът е заснет с камера за видеонаблюдение.
Когато на екрана се появи образът на Лейла, кръвта му се вледени и светът около него замря.
24. Хубавият живот
През най-хубавата част от живота си човек си казва „много е рано“ а после „много е късно“.
Днес
В самолета
16:20 ч.
С горящи очи Марк не можеше да откъсне поглед от екрана. Действието на филма течеше пред него в забавен ритъм. Не след дълго разбра, че е заснет в деня на отвличането на дъщеря му. Много лесно разпозна суичъра на Лейла и плюшената играчка „Шрек“, която й беше купил една седмица преди драмата.
18
Известна германска цигуларка, прочула се с изпълненията си на творби на Моцарт и Бетовен. — Б.пр.