— Ти не знаеш ли, че съм Мусклор20, а?
— Кой е този Мусклор?
— Най-силният човек във Вселената.
— И това си ти?
— Да, разбира се. Аз се справям със силите на злото благодарение на моята магическа формула: „Чрез потенциала на завещания ми от прадедите череп, аз притежавам неограничена мощ…“.
— Вярно ли? — пита Лейла недоверчиво.
— Май да, миличка.
Тичайки по тротоара със заети ръце, Марк се сеща за това, което Конър му е казал предната вечер. Явно, че в момента приятелят му не е добре. Успехът, който постига в работата си, изобщо не го разведрява, за разлика от Марк. Конър продължава да се измъчва от угризения на съвестта заради миналото си и е убеден, че в бъдеще пак ще изникне някаква опасност.
— Виждам колата — извиква Лейла. — Мога ли да отворя с бибитката?
И докато момиченцето отваря автоматично колата, Марк се пита откъде би могла да дойде опасността.
Въздухът е приятен, а небето никога не му се е струвало по-синьо.
Преди да седне зад волана, поглежда часовника си: 8:46 ч.
След по-малко от минута първият самолет ще се удари в северната кула.
След по-малко от минута Ню Йорк ще загуби своите сгради-символи и сигурността си.
26 март 2002 г.
Важно съобщение — CNN/САЩ
След тридневно издирване все още нямаме никакви сведения за петгодишната Лейла Хатауей, изчезнала в сряда в търговския център на Ориндж Каунти. Лейла е дъщеря на пианистката Никол Копланд и нюйоркския психолог Марк Хатауей. Въпреки препоръките на ФБР той пожела да се обърне пред нашите камери към потенциалните похитители на дъщеря си.
Марк се появява на екрана, пребледнял, с кръгове около очите и с измъчено изражение на лицето.
— Бих искал да кажа на тези, които отвлякоха дъщеря ми… не й причинявайте зло! Поискайте ми откуп, ще ви го дам. Поискайте от мен каквото и да е, ще го сторя. Но не причинявайте зло на дъщеря ми. Моля ви…
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето.
Време да се родиш и време да умреш (…).
Време да убиваш и време да лекуваш, време да събаряш и време да съграждаш.
Време да плачеш и време да се смееш (…).
Време да раздираш и време да съшиваш, време да мълчиш и време да говориш.
Време да обичаш и време да мразиш (…).
10 януари 2005 г.
— Заминавам, Конър.
Марк току-що е влязъл в приемната на своя приятел. Преди няколко месеца те си обзаведоха кабинет в „Тайм Уорнър Сентър“. Настаняването бе предвидено отдавна, но Марк не взе участие в него. Бяха изминали вече три години от изчезването на Лейла, които той бе посветил на издирването й.
— Къде отиваш?
— Не знам. Във всеки случай можеш да махнеш името ми от табелката на кабинета. Ако искаш да откупиш моята част, срещни се с Никол, тя няма да прави проблеми.
— Стегни се, приятелю! — окуражава го Конър с прегръдка. — Това, което преживяваш, е ужасно. Но не си сам. Имаш жена, която те обича, можеш да разчиташ и на мен. Днес повече от всякога имаме нужда да бъдем заедно.
— Знам — казва Марк, освобождавайки се. — Но не мога да се преструвам, това ми е вече непосилно.
Конър не се примирява толкова лесно:
— Знаеш, че успяхме всичко да преодолеем, ти и аз. Спомняш ли си? На живот и смърт! Нека ти помогна, както ти ми помогна навремето.
Но Марк остава глух за думите му. Тогава Конър подхваща, сякаш иска да убеди сам себе си:
— В крайна сметка човек оцелява: болката завинаги се е загнездила в сърцето му, той не забравя никога, но все пак оцелява. Това правя и аз от толкова години; ще те науча и ти да го правиш.
Но Марк вече не го слуша. Почти отчаян, Конър опитва да му отправи последно предупреждение:
— Не прави глупости: ако се забиеш някъде далече, няма да можеш да се върнеш.
Марк вдига рамене и се насочва към вратата. Той вече е другаде.
— Ако не се върна с нея, предпочитам изобщо да не се връщам.
26. Прошката ще бъде нашето отмъщение21
Живейте добре. Това е най-доброто отмъщение.
20
Всесилният герой от филма „Господари на Вселената“, който побеждава благодарение на цитираната по-долу в текста магическа формула. — Б.пр.