— Не си въобразявай, че нещата можеха да станат другояче — поде Марк, с цел да я вразуми. — За нищо не си виновна, Иви, за нищо.
Девойката вече се тресеше от ридания.
— Защо постъпих така? Защо не й повярвах?
— Ще ти мине — окуражително рече докторът и я прегърна.
— Тя винаги ме беше лъгала, но не и този път.
— Ще ти мине.
Иви без притеснение отпусна глава върху рамото на Марк. Неочаквано за нея той беше освободил нещо скрито дълбоко в душата й.
След около минута, през която никой не каза нищо, Лейла тихо се обади:
— Тате, Иви защо плаче?
— Защото й е мъчно.
— Заради нейната майка ли?
Марк кимна утвърдително с глава, а Лейла на свой ред притисна Иви до гърдите си, помилва я по косата и рече:
— Не тъжи!
Поуспокоена, Лейла вдигна очи към Марк. Докторът й подаде хартиена кърпичка и в продължение на няколко секунди във въздуха се усети полъх на признателност.
— Татко, пишка ми се — неочаквано рече Лейла с бебешки глас.
— Ще те придружа — предложи й Иви.
Марк не възрази и се разбраха после всички да си отидат на местата. Докато уреждаше сметката, той с чувство на благодарност гледаше към Иви и Лейла, които се отдалечаваха.
Те се държаха за ръка като сестри, бдящи една за друга.
Марк се готвеше да излиза от „Флоридита“, след като бе оставил на Айзък пари и бакшиш за купата със сладолед.
В този миг я видя отново.
Седнала сама в задната част на салона, Алисън Харисън довършваше втората чаша с „Дом Периньон“.
— Розово шампанско… — констатира Марк и се приближи до масата на наследничката.
Алисън свали слънчевите си очила и вдигна очи към него.
— Пак ли ще ми кажете, че това е предпочитаното питие на Хемингуей? Мисля по-скоро, че е уискито…
— Във всеки случай това бе любимото питие на Кери Грант и на Дебора Кер22.
Тя му направи знак да седне. Надяваше се, че след предишния им напрегнат разговор той ще се върне. Този мъж, чието лице не й беше непознато, притежаваше странен магнетизъм, който нямаше нищо общо с обикновения чар или със съблазънта. Изчакването не продължи дълго. Когато преди няколко часа му се бе доверила, тя се бе усетила освободена от чувството на ужас, което отдавна я беше обзело.
— Защо ми се струва, че ви познавам?
— Още ли вървят тези номера за сваляне? — учуди се той, но го каза на шега.
— Говоря ви сериозно.
Марк реши да играе с открити карти:
— Всъщност и аз имах известна медийна слава преди няколко години.
— В коя област?
— В психологията. Преди известно време често се появявах по CNN и MSNBC. Бях като дежурен психолог, успокоявах зрителите след всяко трагично събитие: масовото клане в училището „Колумбин“, атентатите от 11 септември, нападенията с антракс…
— И вече не упражнявате ли професията си?
— Не, свършено е.
— Защо?
— Тъкмо заради едно трагично събитие. Но този път аз бях главният засегнат. В такъв случай човек осъзнава, че съветите, които дава на другите по толкова убедителен начин, в крайна сметка не са от полза срещу собствената му болка.
Сянка премина по лицето на доктора. Алисън гореше от нетърпение да чуе нещо повече, но настъпилата тишина я върна към собствените й тревоги. От алкохола, който бе погълнала по време на пътуването, я болеше глава. Въпреки това си наля чаша шампанско и я изпи наведнъж, някак насила. Щеше да си налее още една, но Марк я хвана за ръката, за да я разубеди.
— Ако се наложи да ви свалят на ръце от самолета, боя се, че вашите приятели папараците ще има да се радват. Не им правете този подарък!
Тя вдигна рамене.
— Няма да ми е първото унижение.
— Защо така упорито вървите против себе си?
— Защото това е единствената свобода, която ми остава — отвърна тя с пламнали очи. — Защото животът ми вече нищо не струва.
— Знам, че мъжете не бива да поставят такива въпроси, но ще ми кажете ли на колко години сте, Алисън? Двайсет и четири? Двайсет и пет?
— Двайсет и шест.
— Как човек на двайсет и шест години може да каже, че животът му не струва нищо?
— Това си е мой проблем.
Марк нарочно я провокира:
— Не разчитайте на мен да взема да се вайкам заради вас. Имате всичко: пари, младост, без съмнение и здраве. Твърдите, че животът ви не струва нищо, тогава променете го. Правете друго, с други хора. Можете дори да почнете от нулата: да си платите за ново лице, ново име, нов живот.