Той се извърна наляво. Движението го спаси от пропадане в пропастта, но се озова легнал по гръб в самия край на пътеката.
Халдоран се усмихна със злобно задоволство.
— Кажи си молитвата, Кениън.
Майкъл вдигна меча и успя да парира страшния удар. Сарацинското острие улучи оръжието му точно в средата и го строши на две половини. В ръката на Майкъл останаха дръжката и назъбено парче стомана.
Разумът му прие, че е дошъл краят, но добре тренираното тяло не беше готово да се предаде. Сграбчи с лявата ръка шепа чакъл и го метна в лицето на противника си. Халдоран изруга и се отдръпна, за да изтрие очите си. През това време Майкъл замахна с левия си крак и улучи глезените му.
Халдоран падна настрана. Майкъл се изправи на колене и заби назъбената стомана в десницата на противника си, прерязвайки жилите. В очите на лорда блесна безумен страх. Изрева като животно и изрита счупената сабя от ръката на Майкъл. Скочи и го сграбчи за гърлото със здравата си ръка.
Завърза се ръкопашен бой. Двамата се търкаляха по земята в опасна близост до пропастта. Равновесието на силите бе нарушено. Майкъл забрави всяка предпазливост и страх от падане и неумолимо изблъска Халдоран към ръба на бездната.
Когато преплетените им тела се олюляха към пропастта, Майкъл погледна в очите на противника си и видя нарастващ страх.
— Аматьор — изсъска през зъби той, пречупи хватката на Халдоран с добре прицелен удар и го запрати към края на пътеката.
Халдоран посегна да се залови за него — или да увлече и двамата в пропастта, — но Майкъл го ритна по китката. С отчаяно разперени пръсти, които нямаше къде да се заловят, победеният полетя към нищото. Той изпищя и викът му отекна зловещо в скалите и хълмовете, докато бе заглушен от рева на вълните.
Победа, но каква? Майкъл вдигна глава и видя четири дула, насочени право в гърдите му. Това беше краят.
Е, поне беше извършил едно добро дело. Живей дълго, Катрин, и живей добре.
Катрин и дъщеря й потърсиха прикритие в храсталаците от другата страна на дигата. Паднала на колене, едва поемайки си дъх, тя раздели предпазливо клоните, за да види какво става. Изстрелът беше само един. Дали това беше добър знак или Майкъл бе улучен смъртоносно?
Когато на дигата започна дуел, Катрин затисна устата си с ръка. Ейми, която се бе промъкнала до нея, попита задъхано:
— Полковник Кениън ще спечели, нали, мамо?
— Не знам, мила. Той е опитен боец, но е крайно изтощен. Противникът му си е отспал, а и е много силен.
Катрин потрепери. Майкъл избягваше ударите с много усилия. Двамата противници бяха точно в средата на дигата, а двама от мъжете на Халдоран настъпваха бавно с пушки в ръце.
По лицето й се стичаха сълзи, но тя не ги забеляза.
— Трябва да вървим — прошепна измъчено тя. — Когато двубоят свърши, онези ще ни преследват, все едно кой ще спечели.
— Познавам ги. Чудовища. — Ейми изкриви лице. — Не можем да изоставим полковник Кениън.
— Трябва, детето ми, иначе жертвата му ще бъде напразна.
— Няма да тръгна — проговори безизразно Ейми. — Знаеш колко добре умея да хвърлям камъни. Мисля, че мога да улуча някой от онези.
Катрин откри в очите на Ейми войнствен блясък и отново осъзна колко много момичето прилича на баща си. Освен това познаваше умението й да хвърля силно топките при крикет.
Тя беше длъжна да спаси детето си. Но честта и верността бяха също така важни. Изпълни я примирение. Ако си отидеха, без да помогнат на Майкъл, и двете нямаше да си го простят.
— Хайде да съберем камъни.
Скоро събраха цяла купчина и продължиха да следят дуела. Катрин стисна ръката на дъщеря си.
— Ако Майкъл бъде… убит, ще тичаме надясно, по склона на онзи хълм. Ще се скрием в храстите. Ако имаме късмет, Халдоран ще ни преследва по пътя.
Ейми грабна един камък.
— Но ако победи полковникът, ще нападнем чудовищата.
Когато Майкъл падна и оръжието му се счупи, Катрин изплака отчаяно. Двамата мъже се сбиха като обезумели и тя повярва, че ще полетят заедно в пропастта. Изведнъж Халдоран се сгромоляса в бездната, преобърна се няколко пъти и тялото му падна тежко върху белите скали.
Настана момент на абсолютна тишина, подчертана още повече от воя на вятъра и крясъците на чайките. В следващия миг Ейми се изправи и метна първия камък. Улучи бузата на Дойл, който тъкмо се бе приготвил да стреля. Изненадан, той изкрещя, ръката му трепна и куршумът се заби на метър от Майкъл. Катрин се надигна и запрати втори камък. Той се удари в земята, подскочи и се заби в коляното на втория затворник. И неговият изстрел не улучи. Майкъл се приведе и мъчително запълзя към прикритието на храстите. Пълзеше заднешком, за да следи изстрелите.