Всичко това — и съюзяването на сръбските и гръцките терористи, и усилването на сръбско-гръцкия четнишки терор, и забавните рецепти на Теотокиса — монументи на шовинистическа заслепеност и политическа детинщина — е резултат на съзнавано безсилие и на гърци, и на сърби да компрометират и осуетят една идея, единствено спасителна и справедлива — идеята за автономията. Ний сме прочее спокойни: гръцко-сръбските припадъци не ни стряскат. Автономната идея доби плът и кръв чрез кръвта на хиляди македонски герои и мъченици — дан на свободата и жертви на кървавия турски режим и на сръбско-гръцкия шовинистически бяс. Идеята за автономия бавно, но сигурно завладява умовете на държавници като Грея и ляга в основата на македонската политика на някои велики сили, които ще имат последната дума по македонския проблем: Англия направи официално предложение за независим губернатор; Русия по принцип тоже се изказа за такъв, а независимият печат в Италия и франция го подкрепи.
Прочее, тържеството на нашата права кауза е въпрос само на време.
София, в. „Илинден“ 5 май 1908 г.