Извади късче велен и ѝ го подаде. Беше със званието на Тея — тя го позна веднага. Към него бе прикрепен друг лист с разпореждане за прехвърляне на собственост, подписан от Лукреция Верангети и Аглая Красос. Почеркът беше един и същ.
На Тея ѝ отне няколко мига, докато проумее. След като Аглая искаше да запази в тайна собственичеството си над Тея, не можеше да притежава званието ѝ под истинското ѝ име, иначе всеки, който си направеше труда да поразпита, щеше да разбере чия е Тея. Но трябваше да разполага с разпореждането за прехвърляне в случай, че някой дойде и поиска бързо да докаже собствеността… тъй че пазеше разпоредбата и просто не я вписваше в Хромария.
Гърлото на Тея се стегна. Защо тази жена бе решила да разкрие собственичеството си точно сега?
— Колко добра лъжкиня си, момиче?
— Моля?
— Прост въпрос. Ако се инатиш, ще бъдеш набита извънмерно.
„Извънмерно“?
— Доста добра съм, когато се опитам. Господарке.
Лицето на Аглая Красос грейна.
— Добре. Добре. Точно каквото казаха източниците ми. Продължавай да отговаряш честно и службата ти за мен няма да се окаже съвсем неприятна.
Прониза я страх. Не съвсем?
Аглая се огледа, сякаш търсеше нещо. Дрънна с едно малко звънче и слугата влезе мигновено.
— Камшикът ми — каза тя.
Гаерос се чукна с юмрук по челото и излезе. Скоро се върна, подаде ѝ камшик за езда и се обърна с гръб.
Тя плесна с камшика ниско по гърба му. Мъжът потрепери, но дори не изохка.
Аглая го освободи с небрежно махване с ръка.
— Робите ми трябва да предвиждат нуждите ми. Вярвам в личното ти дисциплиниране, когато не го правиш. Когато една господарка предаде дисциплинирането на някой друг поради криво разбрана изтънченост, не може да знае дали дисциплинирането се налага с твърде голяма милост или с прекалена жар. А робите — също като децата или кучетата — е най-добре да се дисциплинират веднага. Не винаги ще имам дресьор със себе си, но където и да ида, силната ми дясна ръка е с мен. Тъй че когато приключим разговора си днес, ще те набия. Смятам, че е важно да знаеш колко твърда ръка има господарката ти. Също така ще ми позволи да разбера колко лесно получаваш отоци в случай, че се наложи някой ден да те набия преди да трябва да се покажеш публично.
Тея преглътна. Коленете ѝ омекнаха от страх.
— Да, господарке.
— Кип Гайл е твоят партньор в обучението в Черната гвардия.
— Да, господарке. Моля за извинение, но той беше отхвърлен преди няколко седмици. Вече не е Гайл.
— В течение съм за това. Но имам основание да вярвам, че Кип може да бъде върнат във фамилията си, когато Гавин Гайл се върне.
Тея наведе покорно глава, изписала разкаяние на лицето си. Беше робиня, но не беше глупачка.
— Адрастея, моят брат беше губернаторът на Гаристън. Опитваше да спаси онзи жалък град, а Гавин Гайл го опозори и уби, и го изкара предател. А сега моята робиня е партньор на копелето му. Копеле, на което той явно държи. Това са факти.
Тея се намръщи за миг — не разбираше за какво намеква господарката ѝ. Не задържа изражението задълго. Някои собственици не обичаха да виждат неприятни изражения на лицата на робите си. Също така не се и усмихна с глупавата усмивка, създаваща впечатление, че си идиот, която толкова много други роби владееха до съвършенство. Аглая беше казала, че цени интелигентността. Можеше дори да е истина. Най-добре беше да подсили чувството ѝ на превъзходство, без да преиграва.
Аглая завъртя очи, все едно смяташе Тея за безнадеждно глупава.
— Искам да запазиш собственичеството ми над теб в тайна, ясно? Ако се разкрие, че си моя собственост, заради историята между фамилията на Гавин и моята най-вероятно ще бъдеш изхвърлена от Черната гвардия и ще се окажеш безполезна за мен. Ще те продам в някой бардак в сребърните мини в Лаврион, след като излея разочарованието си върху теб. Ясно?
Сребърните мини бяха прословути. Първият шанс за роби, извършили сериозни, но не и углавни престъпления, и последна утеха за собственици на роби, вбесени от непрекъснато бунтуващи се или бягащи роби. Мините бяха опасни, другите роби — още повече, а бардаците бяха още по-лоши. Запазена територия за покварените тъмничари и робите им любимци: най-доброто от най-лошото. Тея имаше една приятелка, Евтерпи, чиито собственици бяха загубили всичко по време на суша. След като разбраха, че бардаците вече са пълни с робини и дори със свободни жени, готови да се продадат в робство, за да могат да ядат, господарите на Евтерпи ѝ се бяха заклели, че ще я върнат само след три месеца. Бяха я върнали пет месеца по-късно, след като най-сетне се бяха съвзели. Тя така и не се съвзе. Вече не се усмихваше. Потръпваше от допира на всеки мъж, дори на баща си, който полудя и се обеси.