Син: Синият е гладък, макар че лошо притегленият син има грапавини и се цепи като слюда.
Свръхвиолетов: Мек като паяжина, фин като светлина до точката на невъзприемчивост.
Луксинът има миризма. Основната миризма на луксина е смолиста. Миризмите по-долу са приблизителни, защото всеки цвят мирише като себе си. Представете си, че се опитвате да опишете миризмата на портокал. Бихте казали цитрусова и остра, но това не е точно. Един портокал мирише като портокал. Описанията по-долу са приблизителни.
Подчервен: Въглен, пушек, изгоряло.
Червен: Листа на чай, тютюн, сухо.
Оранжев: Бадем.
Жълт: Евкалипт и мента.
Зелен: Кедър, смола.
Син: Минерал, тебешир, почти никакъв мирис.
Свръхвиолет: Смътно на канела.
Черен: Никаква миризма/или на гниеща плът.2
Бял: Мед, люляк.3
Всяко притегляне е приятно за притеглящия. Усещанията за еуфория и непобедимост са особено силни сред млади притеглящи и притеглящите за първи път. Като цяло с времето те отшумяват, макар че притеглящи, въздържали се за известно време от магия, често ги изпитват отново. За повечето притеглящи ефектът е подобен на изпиване на чаша копи (кафе). Някои притеглящи, колкото и да е странно, изглежда, имат алергични реакции към притеглянето. Отдавна се водят спорове за това доколко въздействията върху личността трябва да се описват като метафизични или физични.
Независимо от правилната категоризация на тези въздействия и доколко те са подходяща област за проучване за магистъра или луксиата, самите въздействия са безспорни.
Невежите преди Луцидоний са вярвали, че страстните мъже стават червени, а пресметливите жени стават жълти или сини. Всъщност причинността върви в обратната посока.
Всеки притеглящ има своята собствена вродена персоналност. Цветът, който притегля, му влияе и го насочва към по-долу описаните поведения. Една импулсивна личност, която притегля червено от години, ще става все „по-червена“, отколкото някоя естествено хладна и подредена личност, която притегля червено за същия период.
Цветът, който използва един притеглящ, с времето въздейства на неговата личност. Това обаче не го прави пленник на неговия цвят или безотговорен за действията си под влиянието му. Зелен, който мами жена си, е донжуан, макар да е зелен. Подчервен, който убива враг в изблик на гняв, си е убиец. Разбира се, една естествено сприхава жена, която също така е червена притегляща, ще е още по-податлива на въздействията на този цвят, но има много истории за пресметливи червени и пламенни, невъздържани сини.
Един цвят не е синоним на жена. Да се внимава в обобщенията. При тази уговорка обобщенията може да са полезни: група зелени притеглящи е по-вероятно да са диви и необуздани, отколкото група сини.
Предвид тези обобщения също така съществува добродетел и порок, обичайно свързани с всеки цвят. (Добродетелта е разбирана от ранните луксиати не като свобода от изкушението да си зъл по определен начин, а като овладяване на собствената си склонност към този вид зло. Така лакомията е противопоставена на умереността, алчността на добродетелността и пр.)
Подчервени притеглящи: Подчервените са страстни във всяко отношение, най-чисто емоционалните от всички притеглящи, най-бързо податливи на гняв или плач. Подчервените обичат музика, често са импулсивни, боят се от тъмното по-малко от всеки друг цвят и често страдат от безсъние. Емоционални, склонни към разсеяност, непредсказуеми, непостоянни, обичливи, с широки сърца. Подчервените мъже често са стерилни.
Свързан порок: Ярост.
Свързана добродетел: Търпение.
Червени притеглящи: Червените са свадливи, похотливи и обичат унищожението. Също така са топли, вдъхновяващи, разточителни, безпардонни, общителни и силни.
Свързан порок: Лакомия.
Свързана добродетел: Сдържаност.
Оранжеви притеглящи: Оранжевите често са артисти, великолепни в разбирането на чуждите чувства и мотивации. Някои използват това, за да предизвикат или надхвърлят очаквания. Чувствителни, манипулативни, идиосинкратични, непостоянни, харизматични, настойчиви.