Карис и Джин помогнаха на Бялата да се облекчи, като се наложи да крепят тежестта ѝ почти изцяло. Карис ѝ помогна да се почисти.
— Моите извинения, дете. Тялото се предава — измърмори Бялата.
Двамата млади черногвардейци, Джил и Гавин Грейлинг, старателно отбягваха да поглеждат към тях. Щеше да дойде време на младите да се наложи да помагат в това. Просто в Черната гвардия нямаше достатъчно жени, за да слагат по две на всяка смяна. Но точно сега нямаше съмнение, че трябва да се приспособят към самия факт, че Бялата изобщо трябва да се облекчава. Карис помнеше младостта си и благоговението, което бе изпитвала тогава.
Толкова отдавна ѝ се струваше вече.
— Можете да си вървите — каза Карис на двамата младежи. — Ще се срещна с вас в казармата да си поговорим. Ние с Джин ще…
— Не, искам да останат — каза Бялата уморено. — Джин, ти можеш да си ходиш.
Джин напусна, а Карис помогна на Бялата да се преоблече за спане. После ѝ помогна да се дотътри до леглото и да седне на него. Формално това не влизаше в задълженията на Черната гвардия, но стайната робиня на Бялата също беше стара и немощна. Бялата не бе поискала да купи нова робиня; заяви, че бездруго на самата нея ѝ остава малко време, и не пожела да се отърве от тази, която си имаше — колкото и малко да правеше вече за нея старата жена.
Бялата въздъхна дълбоко и рече:
— Сега… Работата.
— Изглеждате уморена, господарке — каза Карис. — А аз трябва да разпитам тези младежи. Те бяха дежурни, когато…
— Знам. Защо според теб ги взех с мен? — попита Бялата.
Карис смръщи чело.
— Спектърът обяви война — каза Бялата. — Тази нощ гласувахме за събирането на сили.
— Моля? — каза Карис.
— Кървавата гора и Рутгар вече са мобилизирали армиите си и те съвсем скоро ще са тук. Знаеха, че това предстои, още когато Аташ беше нападнат. Но се опасявам, че никой друг няма да може да вкара войските си в боя, преди да бъде решена съдбата на Ру. Андрос Гайл ще отговаря за приноса на Хромария и ще ръководи пълководците на Кървавата гора и Рутгар.
— Значи няма да има промахос? — попита Карис. — А как лорд Гайл ще…
— Нещата са каквито са — каза Бялата. — Направиха го умно, докато Гавин не можеше да бъде открит, тъй че той и новата му сатрапия нямаха глас. Предложенията бяха насочени с типичното умение на Андрос. Той разбира от парламентарно маневриране. Беше или война при негови условия, или да позволим Ру да падне. Искаше да бъде обявен за промахос и трябваше да смятаме за победа това, че го спряхме. Подозирам, че не беше очаквал да го получи, но това е резултатът. Мобилизацията ще започне тази сутрин.
Карис отвори уста, но нямаше какво да каже.
— Сега — каза Бялата и се обърна към братята Грейлинг, — кажете ми какво стана снощи в покоите на Призмата.
Джил, по-големият брат, се покашля и хвърли поглед към Карис.
— Не я щади — каза Бялата. — Тя сигурно знае истината.
— Да, върховна лейди. Мм, двамата с Гавин бяхме назначени снощи за охрана. В недостиг сме за дежурствата и въпреки че сме млади, по коридора имаше по-опитни черногвардейци, които пазеха вашите покои, и при асансьора, тъй че беше разрешено. Призмата дойде час преди полунощ. Поздрави ни и се пошегува с нас…
— Типично — измърмори Карис. — Да очарова свежата кръв.
Гавин Грейлинг извърна очи.
— Не знам за това. Все едно, той каза нещо за… мм, че е имал дълго пътуване с жена, която иска и която не може да има. — Облиза устни, като старателно избягваше да погледне Карис. — И попита за стайната си робиня. Двамата с Джил си говорихме за това тази сутрин и не можахме да си спомним точно какво каза.
— И в какъв смисъл го изтълкувахте? — попита Бялата.
Гавин се покашля отново и запристъпва нервно от крак на крак.
— Че, ъъ, няма да е против малко, ъъ, близост. Тъй че когато се появи онова момиче, Ана, помислихме, че той я е повикал. Тя определено се държеше така. Черногвардейците при асансьора казаха, че чули от нея, че вие сте я пратили, господарке.
— Значи е излъгала. Не ѝ е за първи път — каза Бялата. — Продължавай.
— Пуснахме я. Помислихме, че може да е обич…
— Мислите ви по въпроса не ме интересуват — прекъсна го Бялата. — Какво точно се случи?
Гавин Грейлинг отново се размърда смутено и хвърли поглед към Карис.
— Не беше вътре и пет минути, когато дойде стражеви капитан Белодъб. Каза, че имала важна работа. Ние, ъъ, опитахме се да я разубедим, но тя, изглежда, бързаше, като че ли не искаше да я видят в коридора…