— Кажете цялата истина, кучи синове — рече Карис възможно най-спокойно.
— Носеше грим и парфюм. Косата ѝ беше направена, не знам, красива. Като жена, която идва за, ъъ… — Гавин погледна брат си.
— Любовна среща — каза Джил.
Гавин запристъпва от крак на крак.
— Върни се откъдето тя влезе — каза Бялата.
— Когато отворихме вратата, се разбра, че Призмата е бил… ъъ… събуден от ласките на Ана. И че стражеви капитан Белодъб е изненадана от това. Стражеви капитан Белодъб побягна, а върховен лукслорд Призмата извика след нея. Изглеждаше слисан. Затича след стражеви капитан Белодъб и стигна до асансьора, за да я последва, преди да успеем да го догоним. Не знаехме какво да направим, тъй че се върнахме на поста си, а той се върна няколко минути след това.
Оролам! Стомахът на Карис се преобърна.
— Беше разгневен на момичето, Ана. Ние, мм, я видяхме, когато той влезе вътре, и тя като че ли си мислеше, че ще продължат откъдето са прекъснали, но на него тия вече не му минаваха. Завика ѝ…
— Какво каза? — попита Бялата.
Гавин не поглеждаше към Карис.
— Каза, че Ана му е струвала жената, която обича. Че помислил, че е била Карис… ъъ, стражеви капитан Белодъб… и че нямало да докосне Ана, ако бил знаел коя е. Че тя го отвращава. Ана пък каза, мм, грозни неща за стражеви капитан Белодъб и лорд Призмата я изблъска на терасата.
О, милостиви Оролам! Гавин беше убил онова глупаво момиче, защото беше оскърбило нея? Карис бе готова да се разплаче: заради Ана, заради себе си, заради Гавин, заради целия глупав свят и разбитата любов.
— Видяхме, че… — Гавин преглътна и погледна Джил, а той му кимна да продължи.
— Той викаше, и беше побеснял, а момичето беше толкова уплашено, и скочи от терасата.
Думите му поразиха Карис.
— Скочила е?!
— Да, стражеви капитан — каза младежът. — Той… изглеждаше покрусен. Никога няма да забравя изражението му. Каза нещо като: „Милостиви Оролам, аз я убих.“ А след това ни каза да докладваме и че той ще е там, когато се върнем. Изглеждаше толкова стъписан, че му повярвахме, господарке. Не знаехме какво да правим. Един от двама ни трябваше да остане с него. Съжалявам.
— Чакай. Не я е убил той? — попита Карис.
— Не, стражеви капитан. Тя скочи сама — отвърна Джил.
— И двамата сте напълно сигурни в това? — попита Бялата.
— Да, върховна лейди — отвърнаха те едновременно.
— Достатъчно сигурни, за да кажете същото на самия Спектър?
Гавин пребледня, но изглеждаше смутен. Ако беше лъжец, беше по-добрият.
— Да, господарке. Защо да лъжем?
Бялата рече:
— Няма да сте първите черногвардейци, които вярват, че дългът им да защитават Призмата се простира отвъд дълга да защитят живота му.
Джил примига.
— Разбирам, господарке. Но ние едва познаваме лорд Гайл. Едва започнахме службата си.
— И ако някой претърси вещите ви няма да намери сред тях никакви големи подаръци?
Лицето му се вцепени.
— Нови сме на длъжността, господарке. Не и за честта.
— Добре — каза Бялата. — Свободни сте. Идете да поспите. Най-вероятно ще ви събудят грубо за повече въпроси от други, но заслужавате поне малко отмора.
Освободи ги и те напуснаха с благодарност.
Карис се обърна към Бялата.
— Вие като че ли очаквахте това.
— Разбира се, че го очаквах. Вече ги разпитах по-рано. Исках да видя дали са променили версията си. И… исках да чуеш, че мъжът, когото обичаш, е донякъде невинен и за двете престъпления.
Карис примигна. „Мъжът, когото обичам? Двете престъпления?“
— Какво?!
— Той е отблъсквал онова момиче поне два пъти преди. И явно е имал сериозно основание да повярва, че си идвала да легнеш с него, като те е видял така.
Карис се присви от срам, но нямаше какво да отговори.
— Знаеш, че на черногвардейците им е забранено да правят любов с охраняваните от тях, нали, Карис?
— Да, господарке. — Карис преглътна. Предната нощ бе постъпила по-глупаво, отколкото можеше да повярва. А обикновено беше толкова разумна!
— Говорила ли си с командир Железни по този въпрос? — попита Бялата. — Ще ми помогнеш да се наместя тука, нали?
Карис ѝ помогна да легне.
— Мм, не, господарке. Аз… боя се, че действах импулсивно снощи и преди това никога не си бях помисляла, че ще е, мм, съблазняване. — Стомахът ѝ се беше свил.
Бялата се отпусна на леглото.
— Е, скъпа, ако беше, Железни щеше да ти каже, че двамата сме обсъждали точно този проблем преди много време. А и много по-наскоро.