Вместо да го направи се огледа как се справят останалите. Кип дори не беше видял как Ейрам се бе оправил с противника си, но мъжът беше паднал. Никой от бандитите не изглеждаше във форма за още бой.
Круксър се ухили, подивял, ликуващ, чаровен. Приличаше на момче, което не може да повярва, че обучението му наистина върши работа. Че е станало това, което винаги се е надявал да стане. Беше невинно изражение, знаеше Кип. Сякаш пропаст се отвори между него и по-голямото момче. Круксър беше обучаващ се воин, но все още не беше воин. Щеше да стане чудесен воин, но също така беше добър човек. Нямаше да загуби великолепието си, но щеше да изгуби тази радост, когато видеше да се пръскат глави, когато започнеше да гледа как приятелите му се гърчат с разпрани кореми, когато чуеше как враговете му скимтят и треперят, докато издъхват твърде бавно.
— Да тръгваме! — подкани ги Круксър. — Лусия, следващия път пазиш тила.
— Дайте ми коридор за стрелба следващия път — каза Кип. — Имам луксин.
Продължиха на бегом. Кип вече се изморяваше, но съзнаваше, че само допреди няколко месеца изобщо нямаше да може да пробяга толкова много. Сега успяваше да не изостава от другите. Все пак щеше първи да се умори и първи да спре — но все още не спираше.
На следващото каре зърнаха група от може би десетина мъже, които се опитаха да ги пресрещнат, а след това спряха и изругаха, щом отделението зави и навлезе в илитийския квартал.
Колкото и да беше невероятно, минаха през илитийските зони без неприятности. Кип предположи, че тукашните банди все още не са чули за тях.
Не минаха през пазара обаче. Стражите там, които щяха да се ядосат на преминаващи въоръжени банди, щяха също толкова да се ядосат на няколко хлапета, които, изглежда, можеха да причинят неприятности. Тъй че Круксър отново ги поведе на юг.
— Мъже след нас — каза Лусия. — Петима или шестима, на седемдесет крачки.
Кип се обърна и веднага се почувства глупаво, че го направи. Вече знаеха, че той знае. Глупаво!
— Кип? Познаваш ли този квартал? — попита Круксър.
— Съжалявам, не.
— Някой друг? — попита Круксър. — Ако да, казвайте.
— Аз съм идвал тук — каза Ейрам. — Мисля, че мога… След мен.
Преведе ги през няколко благословено безопасни карета и Кип започна да си мисли, че може и да успеят да се приберат без повече боеве.
След това завиха на един ъгъл. Това, което изглеждаше, че ще ги изведе на открита широка улица, се оказа запушено с порта и вериги. Имаха само два пътя: тясната улица, по която бяха дошли, и една задна уличка между къщите. В уличката имаше поне двайсет мъже. Ейрам изруга.
— Някой да предпочита да падне с три места? — попита Кип.
Никой не отвърна. Това значеше „не“. Не и толкова близо до целта. Щяха да понесат боя, ако се наложеше, но никой от тях нямаше просто да се предаде.
Кип пристъпи напред.
— Полукръг — каза Круксър. — Аз взимам върха. Кип, след това ти заставаш на онзи камък, би трябвало да можеш да притеглят, докато ние се бием. Останалите, не пускайте никого в средата на полукръга.
Престроиха се, докато Кип мобилизираше волята си. Мъжете в уличката вече тичаха към тях, ограничени в тясното пространство. Кип не знаеше какво ще направи, докато не притегли голямата зелена топка в юмрука си. Беше глупаво. Ако имаше повече практика, сигурно щеше да измисли сто по-добри начина, но нямаше. Знаеше как да направи това добре. Беше невежото момче от Тирея, което не знаеше нищо по-добро. Щеше да им покаже.
Топката се изду, по-голяма от главата му, и Кип изпъна ръцете си напред с рев.
Зелената луксинова топка се изстреля напред на нивото на гърдите. Този път поне Кип не падна по задник от отката. В тясната уличка мъжете нямаше къде да се прикрият. Топката перна един от първите и след това започна да рикошира. Петима, десетима паднаха, докато останалите изскочиха в откритото пространство.
Кип протегна другата си ръка и събра синьото в една точка, готов да стреля.
Не можеш да ги убиеш! Синята разумност се вряза в дивотата на зеленото и Кип се поколеба. Почти изгуби концентрацията си, а синьото — напълно, но се овладя. Изстреля малки сини топчета по връхлитащите мъже, ниско в краката им. Един се опита да прескочи куршума, спъна се и падна по очи. Други бяха поразени в коленете и топчетата се пръснаха и изхвърлиха стъклени парчета през дрехите им.
Това се оказа твърде много за простите улични бандити. Когато навлязоха в обхвата, в който притеглянето на Кип щеше да е безполезно и числеността им щеше да им донесе победата, двама от нападателите се разколебаха. Бандитите побягнаха, без дори да спрат да помогнат на ранените си.