— Ще се постарая — обеща Кип. — Ей, Винсен? Колко си добър?
Винсен се ухили.
— В добър ден ли? В първата петорка. Светлината да е над теб, Трошач.
Разделиха се и Винсен тръгна към някакъв втрещен и облян в сълзи благородник в тълпата. Кип щеше да изпита съжаление към собственика, ако не знаеше, че по някаква причина Винсен го мрази толкова, че да рискува собственото си бъдеще. А Винсен изглеждаше свестен.
Случката беше напомняне. Кип си мислеше, че е в центъра на всичко. Всичко се свеждаше до него… а имаше трагедии и комедии, които минаваха пред очите му и той не ги виждаше.
Следващият беше деветнайсет и след като момичето беше точно под него, Кип реши, че ще отдъхне. Деветнайсети номер се казваше Тифаир и беше точно на мястото, което заслужаваше, според преценките на Тея и Кип. Тъй че щеше да опита за шестнайсет и после за тринайсет. Да извадиш два пъти късмет беше много по-вероятно, отколкото три или четири пъти.
Кип зае мястото си в номерираната редица и започна да крои собствената си тактика на предизвикване. Съжаляваше, че не може да стои до Тея, за да го обсъди с нея. Тя разбираше всичко това по-добре от него. Но после Тифаир застана пред него и заяви:
— Предизвиквам Кип.
Какво? Кип я погледна невярващо, а тя сви рамене. Той проследи погледа ѝ към тези, които бяха над него. Бъчонката и Плешивеца бяха точно над Кип. За миг в ума му просветна разбиране, че тук става нещо по-голямо — но какво?
Той беше сериозното предизвикателство, изглежда. Отново. Самият той беше замислил да прескочи Бъчонката и Плешивеца. Никой от двамата не трябваше да е толкова ниско. Смяташе, че и двамата трябва да са сред първите четиринайсет.
Но трябваше отново да излезе в средата на кръга. Ако загубеше този двубой, беше извън играта. Толкова.
Тълпата дори не пазеше тишина за тези ранни двубои. Кип не можеше да ги вини, след като гледката с най-лошите бойци, които дори нямаше да успеят да влязат, не беше ужасно интересна.
Отидоха при адския камък и заеха местата си. Прожекторите светнаха, синьо и зелено, но Тифаир не прояви интерес към притеглянето. Нападна, насочи ритник в слепоочието на Кип и той видя отваряне, в което да атакува коляното на другия ѝ крак с рязко ниско изритване… но беше осакатяващ удар. Поколеба се. Вместо това пое ритника ѝ и колебанието му донесе кънтеж в ушите.
Тя използва това, за да го удари с юмрук в лицето два пъти, леко и бързо, но достатъчно, за да го зашемети.
Кип залитна. Тя го удари в корема, изрита към слабините му… той едва отби с коляно, но все пак пое удара с бедрото си. Тя отново замахна с юмрук към лицето му, но той се сниши и юмрукът ѝ се натресе в челото му.
Тя изохка, но не спря. След като Кип се присви изгърбен, му нанесе няколко мълниеносни удара. После докопа ръката му и пробва обездвижваща хватка.
Кип налетя в нея и двамата паднаха, изящно като чифтосващи се костенурки.
Тифаир опита ножица с крака, но краката и не бяха достатъчно дълги, за да стегнат Кип около кръста. Кип се превъртя отгоре ѝ и я натисна с цялата си тежест. Сграбчи едната ѝ ръка с две ръце и след това просто легна върху лицето ѝ.
Момичето се заизвива, изрита стъпалата си нагоре в опит да го смъкне от себе си, но не беше достатъчно силна. С другата си ръка посегна към топките на Кип, но той натисна с бедро и тя успя само да пъхне ръката си отдолу. Задърпа се да я освободи и не успя.
После изпадна в паника, понеже не можеше да вдиша, замаха безпомощно… и свирката отново изпищя.
Последваха оглушителни ръкопляскания и смях, щом Кип се изправи и ѝ подаде ръка, но тя му се озъби злобно и профуча покрай него.
— Браво, шишко! — извика един от по-старите обучаеми.
Кип тръгна към мястото си в строя, вече уморен, и с изненада видя, че зад перилото го чака самият командир Железни.
О, слава на Оролам. След като Гавин се беше върнал, командирът щеше да влезе и да каже: „Трошача е специален случай. Той все едно е вътре.“ И Кип нямаше да трябва да минава през унижението да му скъсат задника от бой хора, които дори нямаше да влязат в Черната гвардия.
Както обикновено, дребосъците заприиждаха към него, но командирът ги изгледа навъсено и те се разпръснаха. Кип застана пред него. Командирът изглеждаше толкова напрегнат, че Кип преглътна.
— Мислиш, че вече е различно, защото той е тук ли? — попита командирът. Явно говореше за Гавин, но дори не погледна Кип. Сто на сто ги следяха. — Нищо не се е променило. Продължаваш да си сам — каза командирът. И си тръгна.
Кип облиза устни и каза на гърба му:
— Да, сър.
Беше с едно място нагоре. Погледна редицата. Все пак някакъв късмет, нали? Малко. Можеше да прескочи Бъчонката и Плешивеца и да се заеме с Югертен, на петнайсето място. Ако не друго, Югертен трябваше да е деветнайсети или двайсети. Кип имаше добър шанс, нали? Разбира се.