Взе жетона си за предизвикване, занесе го при Югертен и го постави на перилото пред момчето — то изобщо не изглеждаше изненадано.
Кип излезе бавно от кръга, за да си поеме дъх. Видя, че Тея се е намръщила замислено.
— Имаме много двубои днес, Трошач. Раздвижи се — подкани го треньор Фиск.
Югертен беше висок, но дългурест и непохватен и син монохром. Двамата заеха местата си, преценяваха се един друг мълчаливо. След това светлините угаснаха… и грейнаха отново, синя и зелена. Кип притегли зелено колкото може по-бързо, а Югертен се задоволи с това само да отстъпи назад и също притегли. Но когато Кип изстреля зелено кълбо, Югертен се сниши, а след миг се изправи, притеглил две т-палки. Кип никога не се беше бил с тези оръжия, но беше ясно, че Югертен ги владее. Развъртя ги в бърз кръг и връхлетя срещу Кип, за да не му остави време да притегли още нещо.
Кип изрита към крака му, но Югертен блокира, шибна го с т-палката по прасеца и го препъна. После пристъпи напред и заби с юмрук в корема му. Другият край на палката се изпъна пред юмрука му и мушна силно Кип под диафрагмата.
Кип се приведе напред, отклони последвалия удар с юмрук и той само забърса челюстта му, вместо да откъсне главата му, а Югертен загуби една от т-палките.
Пусна я и замахна отново с юмрук. Кип се помъчи да се задържи на крака, но не успя, падна и след миг Югертен се озова отгоре му, седна на гърдите му и започна да го души с останалата му палка.
Кип вдигна ръка пред шията си, по Югертен използваше двете си ръце и цялата си тежест, за да го притисне надолу. Кип продължаваше да се надява, че синьото ще се разбие. Синьото уж не трябваше да става за това, но не се разпадна. Кип замахна със свободната си ръка и удари Югертен по рамото. Замахна отново и го перна по челото. Нов удар с юмрук, по-слаб.
Светът започна да помръква, звезди избухнаха пред очите му. Не можеше да си поеме дъх. Беше се взрял в прожектора…
Изля порой от син луксин около цялата т-палка на Югертен. Намери печатите на палката и ги отвори. Палката се разпадна в облаче от креда и смола.
Останал без това, в което бе вложил цялата си тежест, Югертен залитна напред, натресе чело в челото на Кип и тялото му омекна.
Кип го претърколи настрани и се изправи.
Последваха ръкопляскания. Югертен само беше загубил съзнание, щеше да се оправи. Кип заобиколи и взе жетона му. Все още бронз, петнайсето място. На този жетон бе изобразен мъж, който посяга към два меча в ножници, кръстосани на гърба му.
Ейрам беше четиринайсети и беше едно от най-добрите момчета в класа. Тала, жълто-зелен бихром, наречена на героя от Войната на Лъжепризмата, беше тринайсета. Не беше най-силният боец, но беше чудесен притеглящ. Кип се надяваше тя да успее.
Това означаваше, че трябва да излезе срещу номер дванайсети, Ерато, една от приятелките на Ейрам. Ерато беше всъщност най-лошият боец от приятелите на Ейрам, бърза, но без въображение, тъй че беше странно да е на толкова висока позиция.
Кип пребледня и отново погледна позициите. Дори с Тея да бяха подредили всичко правилно в разговорите си, това беше съвсем сбъркано.
— Цял ден ли ще стоиш така, или ще предизвикаш някого? — попита Ейрам. — Моля те, избери мен.
Да се бие с Ейрам беше самоубийство, колкото и да му се искаше да изтрие самодоволната усмивка от лицето му. Не. Така нямаше да стане. Трябваше му нова перспектива. Светлината между двубоите беше пълноспектърна… както и самият Кип, нали? Стисна очи и притегли свръхвиолет. Свръхвиолетът трябваше да е отчужден, резервиран, самостоятелен… и арогантен.
О, по дяволите! Бе забравил, че първия път, когато човек притегли даден цвят, това упражнява много повече контрол върху него. Закрачи към Ерато и плесна жетона си на пода пред нея.
— Дай ми златния си жетон срещу моя бронзов.
Ерато му се изсмя.
— Цветове? — попита треньор Фиск.
— Зелен и жълт — каза Ерато.
— Без — отвърна Кип.
— Какво? — попита треньорът.
— Не ми трябва цвят, за да изхвърля този боклук.
— О-хоо! — каза Ерато и очите ѝ блеснаха.
— Получаваш ли бонус, ако ме изхвърлиш? — попита Кип.
За миг тя се стъписа. После попита:
— За какво говориш?
— Имаш ли представа колко по-умен съм от теб? — попита Кип.
Всички емоции се изцедиха от лицето ѝ — освен омразата.
— Ще го направя с удоволствие, Трошач.