Заеха местата си в средата на големия кръг. Беше с диаметър двайсет крачки. Излизането извън него за повече от пет секунди водеше до дисквалификация. Никой от двамата нямаше очила. Щяха да получат чиста светлина от големите цветни кристали над огромната подземна зала.
Треньор Фиск ги огледа, за да се увери, че не са притеглили — беше много по-внимателен сега, след като двубоите бяха съдбоносно важни.
— Очи, длани.
Удовлетворен, треньорът отстъпи назад и даде знак да покрият кристалите горе. Положи пръстите им на адския камък, но не натисна достатъчно здраво — както не беше натиснал и преди.
Кип вдиша дълбоко, разкърши рамене и тръсна глава, за да се отпусне. Зае мястото си срещу Ерато в тъмното.
Капаците над кристалите се отвориха.
Кип атакува. Не се опита да притегли от синята светлина, сипеща се отгоре му. Вместо това изпъна едната си ръка, изстреля свръхвиолетовия луксин, който вече беше притеглил, и прониза Ерато в очите.
Тя залитна назад, извика и затисна очите си с ръце. Всичките ѝ планове бяха издухани от главата ѝ.
А Кип връхлетя приведен и натресе глава в корема ѝ. Тя падна и въздухът излезе на съсък от дробовете ѝ.
Кип рухна отгоре ѝ, изправи се, вдигна проснатото момиче за колана на панталоните и за яката, притича с нея до ръба на кръга и я изхвърли навън.
Чу ахкания сред тълпата и няколко ръкопляскания. Треньор Фиск изброи до пет, докато Ерато се мъчеше да се вдигне и не успя, след което обяви:
— Трошача печели! Занесете Ерато в лазарета. Трошач, имаш минута до следващия бой. — Приближи се и сниши глас. — Значи вече можеш да притегляш свръхвиолет?
— Малко, сър.
— Знаеш, че не се очакваше да държиш луксин.
— Някой ме научи да използвам всяко предимство и изненада, с които разполагам. — Този някой го гледаше в очите, разбира се.
— Прекара ме, но няма да се случи повече, Трошач. Хитро беше, че не обяви полихромията си, но няма винаги да вадиш късмет и да принуждаваш противниците си да използват твоите цветове. Дано да имаш други трикове.
— Винаги, сър — отвърна Кип. „Аз също се надявам“, помисли си. Изтърси останалото от свръхвиолета. Арогантността не му беше струвала нищо… а уж трябваше. Без цветове. Колко ли глупав беше?
— Освен това се откажи от този удар с глава — каза треньор Фиск. — Може да си счупиш врата.
— Да, сър.
— Трошач, ела тук — извика Круксър. Стоеше на ръба на кръга.
Кип се приближи.
— Още не си в безопасност, знаеш го, нали?
— Знам. Трябва да спечеля още едно състезание.
— Имаш ли план? — попита Круксър.
— Може да не е добър — отвърна Кип. — Аз…
Замълча. Погледна отново разположението. Номерът му вече беше дванайсет. Трябваше да приключи деня на четиринайсет или по-добре да остане на този, но след като приключеше борбата, всеки под него щеше да се бори следващ. Тъй че ако спечелеше още един бой, беше в безопасност, но ако загубеше, следващият боец щеше да е Плешивеца. От неговото осемнайсето място щеше да предизвика по-скоро шестнайсетия Югертен, вместо да се заеме с приятеля му Ейрам на петнайсето. Югертен вече се беше издънил, тъй че никакъв проблем там. След това Плешивеца щеше да удари Тала на четиринайсето. Тя беше силна притегляща, но все още не беше достатъчно бърза.
Оттам можеше или да предизвика Кип, или да го подмине и да се бори с единайсети.
Може би щеше дори да се изкатери още нагоре, но това нямаше значение. Единствените, които можеха да се изкачат след като Плешивеца минеше, бяха двамата с по-нисък ранг, Ейрам и Бъчонката.
Всички борби на Бъчонката можеше да са срещу хора, които вече бяха загубили. И той също можеше да прескочи Кип.
След това щеше да тръгне Ейрам, който отново трябваше да се бие с вече загубили, докато не подмине Кип.
Ако Ерато не се беше издънила, четиримата приятели щяха да успеят да влязат в Черната гвардия.
Колкото повече Кип го оглеждаше, толкова по-гениално му се струваше. Ейрам, Плешивеца и Бъчонката имаха място в първата десетка. Дори Ерато беше близо. Един или двама от тях можеше да не извадят късмет и да стигнат до последното изпитание по-ниско, отколкото заслужаваха, но всички?
— Кип, изглеждаш все едно си сдъвкал лимон — каза Круксър.
Всички те, въпреки че приключваха ниско, бяха на места, от които все пак можеха да стигнат до Черната гвардия… и при това без дори да се борят помежду си или срещу Кип. Ако се бяха споразумели да го задържат извън класацията и се бяха групирали на тринайсето, четиринайсето и петнайсето, за да направят таван, над който да не може да се изкачи, споразумението щеше да е очевидно. Но това… това беше коварно.