Да си ясновидец сигурно беше доста удобно.
Точно затова беше дошъл. Не можеше да повярва, че не се беше сетил веднага. Отиваше на битка и беше прекарал — може би похабил беше по-точно — няколко дни в оглеждане на позициите на противника. Макар че познаваше ясновидка. Истинска ясновидка, която не обличаше това, което вижда, в мистичен жаргон и смътни фрази.
Спря плъзгуна и скочи леко на пясъка. Третото око бе със семпла бяла рокля, стегната на кръста със златен пояс. Беше казала, че обикновено е скромна. Той пък се беше уверил, че всъщност е вярно. Тя протегна ръка и Гавин я целуна. Тя се усмихна зарадвана и Гавин си помисли, че този път в нея има някаква мекота.
— Моите извинения за последния път — каза тя.
— Милейди?
— Ако съм развалила брака ви последния път, когато морето ви изхвърли на брега. Старая се да не провалям бъдещето на хората, но бях под известно напрежение. И аз правя грешки.
Гавин погледна сияещото ѝ лице и остана благодарен, че му напомня, че е женен. Ужасно обичаше Карис, но тази жена го привличаше на няколко пласта под рационалното. Или над?
— Аз също — отвърна той. — Искам да попитам колко си…
— Изчакай. Корван е на кея. Мисля, че е толкова зает, че може да не е видял идването ти.
Предложи му ръката си и той я хвана и я поведе през множеството. Хората ги забелязваха и ги поглеждаха, някои свеждаха глави за миг. Гавин познаваше този вид уважение. Беше онова почитание, което мъже във военна кампания отдават на генерала си. Протоколът бе сведен до най-голите му, необходими пластове. Тези хора работеха — и работеха. Уважаваха Третото око и него и ги почитаха, но наистина имаха работа.
А тя нямаше никаква охрана. Това говореше или за безпрецедентно ниво на мир тук, или за нейната далновидност. Трудно е да убиеш ясновидец все пак, нали?
Стигнаха до кея. Корван Данавис говореше с трима мъже, които сочеха нещо, което приличаше на планове за корабостроителница.
Корван се обърна и ги погледна стъписано. Притича — буквално притича — до Гавин и го прегърна. Гавин го обичаше заради това. Прегърна силно единствения си приятел, след което го пусна.
— Корван, изглеждаш чудесно.
Корван отново си пускаше мустаци, макар все още да не бяха достатъчно дълги, за да провеси мъниста в тях. Изглеждаше с десет години по-млад.
— Знаеш ли колко трудно се преговаря с хора, които могат да виждат бъдещето? Не мога да повярвам, че ми причини това. Но да, предполагам, че работата по двайсет часа на ден ми се отразява добре. Или може би е от компанията, която си имам в останалите четири. — И се ухили.
Гавин нямаше представа за какво говори. А после видя пръстена на ръката на Корван миг преди той да пристъпи към Третото око, за да я целуне. Вдигна я и я завъртя в кръг.
Гавин се засмя и попита Третото око:
— Грешка?
Тя се усмихна лукаво.
— Не. Беше… политическа необходимост — отвърна тя с престорена сериозност, за да подразни Корван.
— Дълг. Бреме — въздъхна тежко Корван.
Гавин не можеше да повярва, че не го беше разбрал. Разбира се, че беше политическа необходимост. Корван, водачът на нашествениците. Третото око — не чак водач, но най-почитаната сред обитателите на острова. И двамата неженени, и двамата — в ужасна необходимост да свържат народите си. Наистина дълг. Но съдбата понякога е добра и това, което е твой дълг, също така е точно това, за което си създаден.
Също така щеше да е ужасно неудобно, ако Гавин беше спал с жената, за която се бе оженил най-добрият му приятел. Грешка. Катастрофа.
— Ще му кажеш ли? — попита Третото око.
— Какво да му кажа?
— Мъже! — възкликна тя. — Ти отиде при Спектъра…
— Знаеш ли го? — попита Гавин. — Разбира се. Оролам, това е изнервящо! Не си ли му казала?
— Мразя да развалям бъдещето. Освен това ти плати цената за това. Твое право е да му го кажеш.
— Какво да ми каже? — попита Корван.
— Вие сте сатрап, върховен лорд Данавис — каза Гавин.
— Аз съм… какво? Какво?!
— Пълен сатрап, пълни отговорности, пълни привилегии. Трябва да назначиш своя Цвят. Малка флотилия с продоволствие и дипломати вече пътува насам.
— На три седмици път са — добави Третото око. — И носят и доста проблеми наред с животоспасяващите стоки и лекарства.
— Знаеше ли за това? — попита Корван.
— Не мислеше, че ще се омъжа за някакъв провалил се генерал, нали? — попита Третото око.