Тя би трябвало да спи по това време. Охраната ѝ внимаваше да не я буди.
Но все пак Гавин се поколеба. „Трябва да го провериш това.“ За миг осъзна, че е застинал на място, раздвоен между това да влезе при една красива жена или да иде при грохнала старица. Що за идиот изобщо би помислил, че това е избор?
Изруга се за глупостта си и бързо тръгна по коридора. Беше невъзпитано да влезеш в нечия стая изпълнен с луксин — смяташе се за равносилно на това да влезеш с пистолет, насочен в главата на домакина, но ако Гавин можеше да се измъкне от много неща, това не беше от тях. Не и с Бялата. Тъй че притегли свръхвиолет. Това, което хората не можеха да видят, не можеше да е невъзпитано, нали?
Отвори вратата толкова крадешком, колкото се беше затворила току-що. Леко открехване, после още малко. На пода лежаха безжизнени черногвардейци, а над леглото на Бялата бе надвиснала облечена в черно фигура.
Светлината, струяща от осветения коридор, издаде Гавин. Убиецът се обърна и измъкна пистолет от колана си с плавно и бързо движение.
Гавин отвори рязко вратата с рамо и се хвърли в стаята на Бялата с вик:
— Убиец!
Пистолетът изтрещя, пръсна дърво и куршумът изсвистя, рикоширал от камъка зад дървената каса.
Сиво кълбо, близо две стъпки в диаметър, излетя от ръцете на мъжа и улучи първия черногвардеец на Гавин, докато той скачаше в стаята и вадеше пистолета си. Отхвърли го и той се блъсна в другия черногвардеец.
Убиецът беше хвърлил първия си пистолет и изваждаше друг, докато се обръщаше да убие Бялата, която се беше събудила и се мъчеше да се измъкне от леглото.
Залегналият на пода Гавин изстреля тъничък лъч свръхвиолетов и когато убиецът се обърна, лъчът заигра по дланта му. В следващия миг Гавин изстреля всичкия си останал свръхвиолетов.
Свръхвиолетът е деликатен. Всичко, което бе побрал в себе си, тежеше навярно колкото топлийка и не беше силен, но дори и топлийка, изхвърлена с голяма скорост, може да има сериозен ефект. Свръхвиолетът нажежи въздуха, заби се в ръката на убиеца, разпука кости и изби пистолета му.
Сиво-бяла светлина изпълни помещението от десетина източника. Гавин се надигна бързо от пода и инстинктивно притегли светлина, за да метне сини копия към убиеца.
И изведнъж осъзна, че не е сътворил нищо.
Отговорът на убиеца с ново кълбо сива светлина порази Гавин в гърдите, отхвърли го назад и той се натресе в стената. Ударът му изкара дъха.
„Зелено — подсказа умът му. — Не притегля сиво, това е зелено. Просто вече не мога да го виждам.“
Убиецът извади друг пистолет и го насочи към Гавин. От това разстояние, докато Гавин още се мъчеше да си поеме дъх, не можеше да пропусне.
Взрив от бяло-сива светлина огря убиеца и Гавин видя, че Бялата се е изправила и че пред нея се рее облак от малки блестящи частици, като ситни прашинки. Ръцете ѝ се изпънаха рязко напред, както и целият облак. Звукът от малките прашинки, поразили убиеца, бе като от упражнение на черногвардейци в стрелба, когато всички стрели поразят мишените едновременно.
Убиецът замръзна. След миг по кожата му избиха малки капчици кръв, навсякъде. Гърбът му беше обърнат към Бялата и малките стъклени прашинки го бяха пронизали. Убиецът примигна невярващо, разбрал само, че нещо ужасно се е объркало, а след това рухна на пода и започна да се гърчи.
Светът продължаваше да се движи. Още докато мъжът падаше, в стаята вече нахлуваха черногвардейци, свирки запищяха пронизително. Изсвистя меч и отсече все още държащата пистолета ръка от китката.
Черногвардейците си имаха приоритети. Ликвидираш нападателя, обезопасяваш зоната, проверяваш здравето на охраняваните, проверяваш състоянието на свалените охранители, определяш командния ред и прочее. Гавин не се намеси във всичко това. Беше извадил късмет и щеше да е още по-голям късметлия, ако се окажеше, че няма пукнато ребро, но беше жив, както и Бялата.
Колкото и да беше странно, изглежда, и двамата охранители на Орея Пулор също бяха живи. Единият все още беше в безсъзнание, а другият можа само да си спомни, че са го сграбчили отзад и са покрили лицето му с вонящ парцал. Явно този, който бе пратил убиеца, се опитваше да намекне нещо за уязвимостта на целия Хромарий, като направи убийството колкото може по-чисто. Стрелбата и магията се бяха появили едва когато убийството се бе оказало заплашено от провал.
Откриха, че вратата на балкона е открехната. Надолу висяха въжета и по тях веднага се спуснаха черногвардейци, за да проверят всяка стая, която имаше прозорец или балкон на северната страна, за съучастници.