Когато изкачиха половината от височината, Тея чу над тях гласове.
— … щяла, казва, стига аз да съм можел!
Поне четирима мъже се разсмяха, включително говорещият.
Тея погледна назад. За разлика от нея, черногвардейците изглеждаха спокойни. Но войниците бяха зад и над тях и идваха надолу, сякаш искаха да ги изпреварят за извивката на отсечката. Стрелците нямаха ъгъл, за да стрелят по тях, и ако ги изчакаха да завият, войниците със сигурност щяха да имат време да вдигнат тревога.
Тея се отдръпна от извивката, за да се скрие, и погледна назад за заповеди.
— Преброй ги — прошепна ѝ Котурната.
Двете групи вървяха към един и същи завой на серпантината на сто крачки напред и все повече се доближаваха една към друга. След още четирийсет крачки, ако слизащите войници погледнеха надолу, щяха да могат да видят изкачващите се черногвардейци.
Тея вдигна четири пръста, пет пръста, сви рамене. Командир Железни вече излизаше напред, високото му мускулесто тяло успя някак да се извие покрай другите черногвардейци на пътеката, сякаш не го дебнеше сигурна смърт при най-малката погрешна стъпка. Стигна до средата на колоната. Държеше дълго зелено луксиново въже. Зад него вървеше най-дребната черногвардейка, Фел7.
„Злокобно име точно сега“, помисли си Тея. Железни помогна на Фел да стегне здраво въжето около кръста си, а след това пусна краищата на въжето на останалите от колоната. Всички го сграбчиха здраво, освен двамата черногвардейци точно до Железни, които го хванаха за колана. Сякаш бяха способни да си говорят, без да изрекат и една дума.
Командир Железни погледна Тея.
— Преброй точно. Дай сигнал, когато са точно над нас.
Тея изправи рамене, дръпна шапката над очите си и се опита да уподоби походката на войник. Тръгна към завоя с бързи стъпки.
— Арвад! — викна един от идващите войници. — Защо си напуснал поста?
Номерът с преправянето на гласа бе да не се опитваш да го докарваш до бас — караш на лек тенор и късо. И се правиш на притеснен.
— Имаме пострадал! Отнесе го вълна! Зле е!
Изпъна ръка уж сочи към кея. Стоеше възможно по-близо до ръба, та черногвардейците да могат да я видят. С всички пръсти изпънати: пет; а после сви другите пръсти и остави изпънат само показалеца. Плюс един. Шест.
Махна на войниците да я последват, преди да са попитали още нещо, и се обърна. Стигна до ъгъла и посочи отново към кея, с протегната ръка. След това, когато войниците се озоваха точно над черногвардейците, свали ръката си.
Спускащите се войници бяха на по-малко от петнайсет стъпки от черногвардейците. Железни се обърна с гръб към стената, разкрачен за опора, а Фел застана пред него, почти в прегръдка, лицето ѝ срещу широките му гърди. Големите му длани я хванаха за бедрата.
След бързо отброяване Железни я подхвърли нагоре и тя кацна със стъпала в ръцете му на височина на раменете, а след това той я надигна над главата си. От ръцете на Фел се изстреля син луксин. Изпънатото зелено въже я задържа, а Железни се надвеси още и още навън, без да пуска стъпалата ѝ, тялото му застана диагонално на пътеката, задържано само от зеленото въже и двамата мъже, които го държаха за колана.
Фел не изстреля луксинови копия или стрели към мъжете горе. Вместо това изхвърли синя рамка срещу стената зад тях и просто я направи толкова дебела, че нямаше място къде да застанат на пътеката. Рамката ги избута навън. След като нямаше за какво да се задържат, това не отне много време.
И шестимата се претъркаляха от пътеката над черногвардейците. Само един успя да писне от изненада, докато летеше надолу към смъртта си. Но най-близкият се удари в зеленото луксиново въже, докато падаше. Продължи да пада, но Фел беше дръпната силно настрани. В същия момент спря да изстрелва син луксин, тъй че успя да отскочи към стената. Железни се надвеси безумно настрани, но не можа да скочи надясно, защото черногвардейците се бяха струпали плътно зад него. Вместо това се превъртя, хвана двете стъпала на Фел с едната си ръка и я протегна отстрани на издатината. Двамата черногвардейци от двете му страни трябваше да пуснат колана му, за да не ги изхвърли и двамата от ръба.
Железни леко постави Фел долу. Това обаче му струваше загуба на равновесието… и той падна от пътеката.
В последния момент пръстите му се вкопчиха в ръба. Черногвардейците издърпаха Фел и преди Тея да е успяла да мигне, многобройни луксинови въжета вече се бяха увили около командира. С тяхна помощ той се изкатери и стъпи на пътеката. Изобщо не изглеждаше уплашен.
— Всички са мъртви — каза спокойно. — Но трябва да побързаме.