— Искам дванайсетте лордове на въздуха да надзирават разпределението на града. Лорд Шаям ще ръководи. Първо, плячката. Избягалите от Гаристън не взеха със себе си почти нищо — всичко е тук. Част от него ще отпътува с армията, но останалото не бива да се оставя да изгние. Продайте каквото може да се продаде и разпределете останалото възможно най-равностойно между останалите жители на Гаристън. Дванайсетте лордове трябва да решат на кои от новите заселници да се дадат имоти под наем. За по-богатите райони и домове ще трябва да се вземе такса веднага. По-бедните да започнат да плащат след половин година.
— Лейди Селийн — продължи той. Селийн бе синьо-зелен бихром и все още не беше разкъсала халото. Беше тирейка, с вълниста тъмна коса и мургава кожа, удивителна и странна, с твърде раздалечени очи и малка уста. — Вие командвате всички зелени, докато напуснем града. Шест седмици. През това време очаквам да прочистите ключовите напоителни канали и да поправите шлюзовете на реката. Искам следващата пролет този град да процъфти. Първите есенни дъждове може да дойдат всеки момент. Посъветвайте се с лорд Шаям. Ще трябва да се внесат нови растения, може би почва също така. Направете каквото можете с наличната работна сила за времето, което имаме.
Лейди Селийн приклекна в дълбок реверанс и напусна мигновено.
И така продължи цяла сутрин. Лив седеше между петима съветници отляво на Цветния принц. Освен тези съветници никой друг не беше допуснат в голямата зала. Принцът искаше малко хора да знаят за плановете му. Лив нямаше представа защо е сред привилегированите малцина. Тя беше дъщерята на генерал Корван Данавис и Цветния принц не криеше надеждата си, че може да привлече на своя страна стария враг на Гавин, но според Лив беше нещо повече от това. Тя беше сменила страната преди битката за Гаристън, дори се биеше за армията, която се опитваше да си върне града — но го беше направила в замяна на това, че Цветния принц бе спасил нейни приятели. Не заслужаваше чак такова доверие.
Всичко това ѝ се струваше удивително. Принцът току привикваше куриери, които да му дадат повече информация по някакъв въпрос. Изобщо не го интересуваха предишните закони и малко се съобразяваше с това как са били нещата традиционно, но проявяваше остър интерес към търговията, данъците и земеделието и всички неща, които трябваше да осигури за хората си и за армията.
Издигна един от най-надарените си млади командири в генерал и му възложи да подсигури пътищата и реките на Тирея. Искаше търговията да може да тече невъзпрепятствано по Кафявата река и разбойниците да бъдат стъпкани безмилостно.
Лив знаеше, че това всъщност е просто замяна на много разбойници с един. Хората на принца несъмнено щяха да събират данъци точно както разбойниците налагаха такси за преминаване. Но ако го правеха честно и не убиваха селяните и търговците заради стоките им, страната все пак щеше да е по-добре.
Принцът изпрати зелени и жълти да прочистят самата река. Дори да беше лош човек, беше лош човек, който мислеше с перспектива, защото макар Лив да не разбираше всичко, което разпореждаше, ѝ беше ясно, че жертва голям брой от своите притеглящи и бойци за благото на Тирея. В дългосрочен план, подсказваше циничната ѝ надвиолетова природа, това щеше да го облагодетелства. Армия в поход не произвежда собствената си храна, а не може винаги да се разчита на плячка, за да се плаща на хората, тъй че ако имаше силна икономическа база, това щеше да усили мощта на принца… по-късно.
— Лорд Ариас — каза Цветния принц, — искам да изберете сто от жреците ви, достатъчно млади, за да са ревностни, достатъчно възрастни, за да са умели, и ги изпратете до всяка сатрапия да разпространят добрата вест за идващата свобода. Съсредоточете се върху градовете. Пратете местни хора, където е възможно. Уведомете ги срещу каква съпротива ще се изправят. Очаквайте мъченици в каузата на Дазен и започнете да подготвяте нова вълна фанатични последователи. Искам редовни донесения и пратете хора, които могат да се оправят с тях. Ще се договорим с Ордена на Разбитото око, където гонението е прекалено голямо, нали?