— Надявам се да е истина.
— Кое? — попита Лив.
— Защото ако е така, не е твърде късно за него, и с радост бих искал да го видя на наша страна. Той е опасен мъж. Добър мъж. Гениален. Ще го разберем. Но се страхувам, Лив, че е слушал лъжите им толкова дълго, че цялата му система на разбиране е покварена. Би могъл да види няколко плевела на повърхността и да ги отхвърли, но ако самата душа е омърсена, как може да види истината? Точно затова младите са надеждата ни.
Слънцето залязваше и от Лазурното море се бе надигнал свеж бриз. Цветния принц дръпна дълбоко от пурата и сякаш попи с наслада по-червената светлина.
— Лив, искам да мислиш за един свят без Хромария. Свят, където една жена може да почита който бог намери за добре. Където да си притеглящ не е смъртна присъда, отложена с десет години. Свят, в който едно случайно раждане не поставя глупаци на тронове, а където способностите на човек и усилията му са всичко, което предопределя успеха му. Никакви господари освен тези, чиято природа го налага. Никакви роби — изобщо. Робството е проклятието на Хромария. В нашия нов свят една жена няма да бъде презряна, защото произлиза от Тирея… не, нито ще бъде знак за чест. Аз не се боря, за да направя Тирея господстваща. В нашия нов свят това просто ще е без значение. Твоята коса, очи, това, което те отделя от другите, ще те прави просто интересна. Ще бъдем светлина за света. Ще отворим Портите на Вечния мрак, които Луцидоний е затворил и с това е прекъснал проходите през планините Шаразан. Ще посрещнем с добре дошли всички.
— Във всяко село и град ще се учи магия и ще открием, че много, много повече хора имат дарби, които могат да се използват, за да подобрят живота си и живота на тези около тях — продължи той. — Няма да е в покварените ръце на управители и сатрапи. Докато се учим, мисля, че ще открием, че всеки, всеки е целунат от светлината. Някой ден всеки ще притегля. Помисли какви гении на магията има дори днес там, някъде навън — гении, които биха могли да променят света! Но точно сега може би са тирейци и не могат да си позволят да идат до Хромария. Или са парийци и деят им не харесва фамилиите им. Или илитийци и са затънали в суеверието, че магията била зло. Помисли за незасетите поля. Помисли за децата, които гладуват за хляба, който нямат, защото нямат притеглящите, които да наторят нивите. С кръв са оцапани ръцете на Хромария — и никой от тях не го разбира! Това е тиха смърт, бавна отрова. Хромарият е изцедил живота от сатрапиите капка по капка. Това е нашата борба, Аливиана. За друго бъдеще. И няма да е лесна. Твърде много хора печелят твърде много от сегашната поквара, за да отстъпят лесно. И те ще пращат хора да умират за тях. И това разбива сърцето ми. Ще жертват същите хора, които ние искаме да освободим. Но ние ще ги спрем. Ще се погрижим да не могат да го направят отново, та неродените още поколения да получат един по-добър свят от този, който имаме ние.
— Всичко, което казвате, звучи добре, но доказателството е в яденето, нали? — каза Лив.
Той се усмихна широко.
— Да! Точно това искам от теб, Лив. Притегли. Точно сега. Свръхвиолетово. И мисли. И ми кажи какво мислиш. Няма да бъдеш наказана. Каквото и да е.
И тя го направи. Попи в себе си онази чужда, невидима светлина и я остави да потече през нея, усети как прочисти всички емоции от нея до свръхрационалност и почти безтелесен разум.
— Вие сте практичен човек — заговори тя с равен глас. Интонацията беше ненужно украшение, когато си обзет от свръхвиолета. — Може би романтичен също така. Странно съчетание. Цял ден сте изпълнявали задачи и се чудя дали аз не съм просто последната в списъка. Не мога да преценя дали това е прелюдията към съблазняване, или просто обичате жените да ви се възхищават. — Отчасти се уплаши от това, което каза — каква дързост! Но вместо да се изчерви, се потопи още по-дълбоко в безпристрастността на свръхвиолета.
Принцът отвърна лукаво:
— Рядкост са мъжете, които не биха се замаяли от жени, които са замаяни от тях.
— Значи съм банално права за второто. — Радваше се на вниманието ѝ, на усилващото ѝ се възхищение, но почти не я беше докосвал, дори когато имаше поводи за това. Не се наведе към нея, докато говореха. Беше увлечен интелектуално, но не телесно. — Но това не е съблазняване.
Той не изглеждаше съвсем доволен.
— Уви, огънят, който ми взе толкова много, ме лиши и от по-простите наслади на плътта. Не че ги презирам. Но никакви лудории на зелен не са за мен.