Докато слизаха, Кип доби представа колко внушителен е Хромарият. Не бяха само огромните кули, витите мостове, които свързваха кулите във въздуха, и просторният двор, пълен с хиляди хора, тръгнали по всевъзможни работи от Седемте сатрапии. Всичко това продължаваше и под земята, за да се събере в една огромна зала.
Таванът беше на цели двайсет разтега над пода. Корените на всяка от седемте кули стигаха дотук, и още повече входове. Здания и складове, спални, ханове и дори няколко дома изпълваха залата и се изпъваха от пода до тавана. Някои бяха съградени от камък, други от луксин. Ярки цветове бушуваха навсякъде и макар всичко да беше под земята, не беше нито тъмно, нито сумрачно. Кристали искряха във всевъзможни цветове като факли, притегляха слънчева светлина отгоре и я разливаха щедро из залата. Огромни перки, монтирани на тавана, засмукваха и издухваха въздуха навън, като отпращаха из цялата зона постоянен лек полъх. В центъра имаше просторен салон и терени за упражнения встрани от него.
— В началото на всеки нов клас има лотария. Някои числа са случайни, но наследници и завършилите точно под чертата от предишния тренировъчен клас влизат в състезанието последни. Голямо предимство. Биеш се за мястото си, но трябва да се биеш само три пъти. Тъй че ако се биеш за десето място, може да се наложи да се биеш с десети, единайсети и дванайсети. Това обаче е само началният момент, лесно е да се придвижиш нагоре през следващите седмици и още по-лесно е да тръгнеш надолу. Толкова мога да направя за баща ти. Трябва да избереш последен. Не избирай много високо, иначе ще платиш за това с кръв, но не слизай и много ниско. Всеки месец отрязваме най-долните седем.
Железни вървеше устремено, безразличен към подземното великолепие. Кип го следваше напрегнат. Стисна изгорената си ръка. Изпъна я и направи гримаса от острата болка, която го прониза.
Спряха пред четирийсет и девет младежи и девойки. Всички бяха облечени в широки жълто-кафяви ризи и гащи. И всички носеха поне една лента с цвета, който притеглят, на дясната или лявата си ръка. Макар Кип да знаеше, че жените превъзхождат съществено на брой мъжете в Хромария, в този клас на кандидат-черногвардейци имаше само осем момичета.
Всички бяха по-големи от Кип, на по шестнайсет, дори осемнайсет години. Всички имаха на лявата страна на гърдите номера, изписани на древното парийско писмо, тъй че Кип не можеше да ги разчете. Но пък като че ли бяха строени по тези номера, седем редици по седем.
От всичко най-много го порази погледът в очите на новите му съученици. Едва поглеждаха към него. Погледите им бяха вперени в Железни като в бог. Учителят на класа не изглеждаше по-малко впечатлен от тях. Беше мускулест нисък мъж с обръсната глава, облечен в черна униформа без ръкави, под която изпъкваха огромни бицепси.
Железни махна с ръка, строят се разпадна и за няколко мига учениците се престроиха в голям кръг. Не беше безупречно и неколцина се сбутаха, докато се преместят от едно място на друго, но беше доста впечатляващо за съвсем нов клас.
— Кип. — Железни му махна с ръка да пристъпи в кръга.
„О, не!“
Кип пристъпи.
— Това е Кип Гайл. Включва се в класа. Както знаете, това означава, че един от вас, недорасляци, ще напусне. Черната гвардия е елит. При нас за баласт няма място. Тъй че, Кип, избирай. Боевете са пет минути или докато единият състезател не извика за милост, или не бъде поразен. Както при всички изпитания, нанасянето на трайно поражение на противника води до изгонването от класа.
Кип знаеше, че ще загуби. Дори не знаеше правилата. Единствените боеве през целия му живот се свеждаха общо взето до млатенето с Овенир в селото им. И до губене, винаги губене. Най-голямото му умение беше да понася пердаха.
— Имаш ли някакви въпроси, или си готов да избереш мястото си? — попита Железни.
— Значи, ако загубиш, разменяш ли си мястото с този, който те е надвил, или просто се местиш едно място по-надолу?
— Това не е аритметика, Кип.
Но си беше точно аритметика.
Железни направи гримаса.
— Преместваш се едно надолу.
Кип зарея мътен поглед в далечината.
— Виждам болка в бъдещето си.
Насочи самонадеяно двата си показалеца като пистолети към високия строен млад париец, който май носеше на гърдите си номер „едно“. Никой не се изсмя. Може би щяха да се смеят, след като го скъсат от бой.
Младежът пристъпи в кръга. Изглеждаше притеснен… за Кип.