— Край! — извика Железни.
Кип се отдръпна. Притеглянето на син луксин правеше човек по-податлив на заповеди, отколкото при зеления.
Момчето на земята простена замаяно.
— Командире, сър? — попита Круксър. — Какво беше това?
Железни се беше намръщил.
— Нещо, което ще учим чак след година. Кип, кой ти показа това?
Кип вдигна безпомощно ръце.
— Налагане на воля или прекършване на воля — каза Железни. — Треньор Фиск?
Мускулестият учител пристъпи напред.
— Техническият термин е принудителна транслуцификация. Луксинът няма памет. Не съществува твой луксин или мой луксин. Когато притеглящ осъществи физически контакт с луксин от цвят, който може да притегля, би могъл да го използва. Това, което стана тук преди малко, бяха двама притеглящи, които се сразиха воля срещу воля, и Кип прекърши волята на Гразнър.
Момчето, което Кип току-що бе надвил, рече:
— Ама… ама аз не знаех какво прави той!
— Той също не знаеше какво правиш ти. Нали, Кип? — каза треньорът.
— Ъъ, не, сър.
— Просто извади късмет, че не те направиха на кръгъл идиот, Граз — каза треньор Фиск.
Едно от момчетата в кръга прошепна:
— Е, чак кръгъл… Обаче идиот? Ами…
Няколко души се изкискаха. Двама-трима поне проявиха благоприличие да го прикрият с кашляне.
— Е, Адрастея, искаш ли да се пребориш с Кип? — попита Железни.
— О, по дяволите — измърмори момчето. Тъкмо то беше подхвърлило шегата за Гразнър.
— Сър, мислех, че ако спечеля, съм приключил — каза Кип.
— И защо мислиш така? Победата е само началото.
Кип преглътна.
Адрастея също не изглеждаше ужасно доволен, че ще се бие с Кип. От всички бойци само той не носеше лента, показваща кой цвят притегля.
Имаше права, дълга до раменете коса, вързана отзад със златно шалче. Аташийска кожа и изумително сини очи. Нисък и слаб, но облечен в безформена риза и торбести гащи. Изглеждаше някъде на тринайсет. Странна прическа, но пък и Кип не беше светски човек. Може би дългата коса беше на мода сега. Странно име също така и доста пълни устни.
— О! Ти си момиче! — възкликна Кип. Думите сами се изплъзнаха от езика му.
Класът задюдюка. Железни се почеса по тила.
Кип не се беше опитал да обиди Адрастея, но успя. Неприятно.
— Никаква милост, дебелако — каза Адрастея. Кип вече беше сигурен, че е на неговата възраст. Петнайсет, може би шестнайсет, дребничка, слаба. Хубавичка, но не чак красавица.
Надяваше се поне да не го смаже.
— Готови — каза треньор Фиск. — Същите правила като преди… и никакво налагане на воля. Това не би трябвало да е проблем за теб, Тея, нали?
Адрастея погледна с гримаса треньора. После се обърна към Кип и го удостои с много пренебрежителен поклон.
Кип върна поклона.
— Съжалявам, не исках да…
— Спести си го, Лой Гайл — прекъсна го тя.
Няколко от учениците се изсмяха.
— О, схванах. Ревнуваш, защото имам по-големи цици от твоите — каза Кип. Прикри жегналото го самоунижение със снизходителна усмивка.
— Мога да си те представя гол — подхвърли тя. — И не завиждам. — Изсумтя с отвращение.
„А?“
Но не му остана време да помисли какво точно има предвид Тея, защото тя го нападна.
Не беше в стойка „готовност за бой“, защото изобщо не беше готов, точка. Най-малкото за стъпалото ѝ, което излетя от пода към слепоочието му за едно мигване на окото.
Каква гъвкавост! Какво изящество!
Какво изумително усещане, когато от лицето му плисна кръв!
Кип вече гледаше странично на света. Лежеше на пода, без да е проумял цялата част с падането. Както винаги, когато изядеше бой, направи бърза оценка. Точно колко зле беше? Не чак толкова зле. Беше си прехапал бузата и езика, по дяволите, но общо взето беше паднал заради изненадата.
Когато едно момиченце те изрита в тъпата глава, така става.
Тя се появи в полезрението му, все още в бойна стойка, близо до главата му. Проснат по гръб, той я попита:
— Само това ли можеш?
Това я ядоса и тя пристъпи към него.
Кип се претъркаля бързо към нея, с надеждата да я хване за краката и да я спъне.
Тя опита да го прескочи, но Кип сграбчи едното ѝ стъпало и я дръпна.
Адрастея задраска като котка и се заизвива, но не можа да се измъкне. Тупна силно на една страна и изписка.
Кип опита да я затисне… можеше да използва тежестта си, за да спечели някак.
Беше почти върху нея, когато малкото ѝ юмруче го улучи точно в гърлото. Кип се закашля и рухна.