След миг лежеше по очи на пода, а тя беше отгоре му, едната ѝ ръка бе увита около врата му.
Някой викаше, но Кип чуваше само рева на кръвта в ушите си.
А после Адрастея го пусна и той видя как стъпалата ѝ ритат във въздуха — Железни я бе вдигнал от него с една ръка и я държеше като коте.
— Казах, СТИГА! — изрева той и я пусна да стъпи на земята.
Стъписана, Адрастея се смълча. После клюмна. Всички в класа се бяха отдръпнали, ококорени и притихнали.
— Кип! — изрева Железни.
Кип преглътна.
— Да, сър?
Надигна се с усилие и се обърна към Железни.
— Всички новобранци си имат партньор. Ти току-що намери своя.
17.
На вечеря Кип си взе храната и седна сам в края на една от дългите маси. Не могат да те отхвърлят, ако не се опитваш да се вместиш.
Адрастея дойде, седна срещу него и каза:
— От мен се очаква да те шпионирам.
— Мм, хубава ли е наденицата?
— Не е лоша. Трябва да видиш какво получават пълните черногвардейци.
— Добре де, хубава ли е? — повтори Кип.
— Фантастична — отвърна тя. — Сериозно говоря.
— Ти май обичаш да си хапваш, а? — попита Кип.
— Имах предвид шпионирането, умнико.
— Знам. — „Умник“? След няколкото прекарани дни с моряци и войници беше забавно да чуе някой да говори със сарказъм.
— О. — Тя се изчерви. Наведе поглед към храната си.
— Защо някой ще иска да ме шпионира? — попита Кип.
— Защото си Гайл. — Тя сви рамене, все едно това обясняваше всичко. Е, сигурно го обясняваше.
— А за кого шпионираш?
— За спонсора ми, разбира се.
— Е, досетих се. — Кип нямаше представа. — Но кой е спонсорът ти?
— Това е малко личен въпрос, нали? — отвърна тя.
— Ти трябва да ме шпионираш, но аз не мога да задам някои малко лични въпроси, така ли? — попита невярващо Кип.
Тя се засмя.
— Всъщност не е личен въпрос, Кип. Просто те изпитвах.
„Аха. И аз се провалих.“
— Това означава ли, че ще ми кажеш? — попита Кип обнадеждено.
— Какво да ти кажа? — „Прави се на тъпа.“
— Ама ти наистина си невъзможна!
Тя се ухили.
— Спонсорът ми е лейди Лукреция Верангети от Смусато Верангети.
— Ти си от Илита? Не приличаш на илитийка. А и мислех, че илитийците не обичат притеглянето. Нали сте еретици и така нататък.
Тя го изгледа рязко.
— Ти май наистина не можеш да си държиш устата затворена, а?
— Пробвам — отвърна Кип. Какво толкова беше казал?
— Ами пробвай по-често.
Кип не знаеше какво да отговори. Бавно отряза парче от наденичката. Пръстите му зарастваха, тъй че сгъването и хващането не бяха много болезнени. Изпъването обаче беше убийствено. Пък и използването на лявата ръка в боя не беше оправило нещата.
— Знаеш ли какво — каза той. — Защо не ми разкажеш за себе си? Поне ще ни спестиш няколко секунди заяждания.
— Няма много за разказване — отвърна Адрастея. Още не беше изяла нито хапка от вечерята си. — Татко е моряк на търговски кораб. Прави курсове с подправки и коприна и все го няма. Майка е пивоварка в Одес. Искаше аз да поема казаните. Но ето ме тук.
— Одес не е ли в Аборнея? — попита Кип. Майка му не го беше научила много на география, но знаеше, че Аборнея и Одес са в различни сатрапии.
— В началото на Теснините. Един от най-големите градове на света.
— И как стана така, че спонсорът ти е илитийка?
— Защото тя ме купи последна.
Купи? Кип се постара да не издаде изненадата си.
Адрастея потупа с пръст върха на ухото си. Беше срязан отвесно.
— Не виждаш ли това?
— О! — Беше робиня… А той беше глупав.
Но тя не му се подигра. Каза:
— Казват, че сред учениците на Хромария няма роби и няма свободни. Казват всякакви неща, разбира се, но ако успееш да влезеш в Черната гвардия, всъщност е вярно. — Не го каза с горчивина обаче. Само сви рамене. Тук беше важно кой си и нищо друго нямаше значение.
— Защо тогава се опитваш да влезеш в Черната гвардия?
— Ти майтапиш ли се? — попита тя.
Изражението на Кип трябва да беше достатъчно красноречиво, защото тя въздъхна.
— Знаеш ли защо почти всеки в нашата тренировъчна група е по-голям от теб, Кип?
— Виждаш ли тъпото ми изражение? Приеми, че се отнася за всичко — отвърна Кип.
Тя се усмихна за миг.
— Получаването на място в Черната гвардия е най-желаната служба, за която повечето от нас могат да мечтаят. В нашата тренировъчна група има само четирима по наследство: деца на черногвардейци. Круксър, Риг, Ейрам и Тана. Мога да ти гарантирам, че всички те са тренирали бойни изкуства, откакто са проходили. Ако си роб и издържиш изпита, ставаш свободен… макар че все пак трябва да се закълнеш в служба на Черната гвардия. Ако си собственикът на този роб, Хромарият ти плаща цяло състояние за прехвърлянето на собствеността ти. През годините Верангети са вкарали десетки черногвардейци. Това е един от най-доходните им бизнеси. Аз влязох малко по страничен начин. Фамилията, която притежаваше майка ми и мен, имаха дъщеря на моята възраст. Искаха да може да се защитава сама. Мен ме обучаваха с нея, за да си има партньор за упражненията. Когато разбраха, че мога да притеглям, ме продадоха на лейди Верангети. Тя нареди да се обучавам през последната година, целодневно, всеки ден, с най-различни най-добри майстори, за да мога да вляза.