— Днес е рожденият ден на Тавос — каза тя. — Почти бях забравила. — Тавос, брат ѝ. Беше умрял в пожара. Беше ужасен младеж, избухлив, нестабилен, едно от момчетата, чиито подигравки бяха накарали Дазен да повярва, че ако не се бие в онази нощ, ще бъде убит: Но Карис не беше видяла това, може би така и не беше видяла онази страна на брат си. А и да беше видяла, все пак ѝ беше брат. — Просто всички те ми липсват толкова много. Койос… — Сякаш ѝ се искаше да каже още, но не можеше.
Койос беше любимият ѝ брат. Единственият брат, когото Гавин съжаляваше, че бе убил. Единствената донякъде читава личност между тях.
А след това тя все пак се разплака. Обърна се към него и той я прегърна. Нищо не каза: все още не беше сигурен дали не сънува всичко това. Знаеше само, че ако каже нещо, ще каже нещо погрешно.
Колкото и да е объркан един мъж, най-висшето му призвание понякога е просто да стои и да прегърне.
19.
В съня си Кип беше зелен бяс, гонеше пищящи деца и ги избиваше с меч и огън. Будеше се на пресекулки освирепял, разплакан и зажаднял за кръв — яростта от съня все едно се беше просмукала в него.
Когато посред нощ стана, за да се изпикае, го придружи един черногвардеец. Кип изобщо не го беше виждал досега. Мъжът мълчеше. Просто тръгна с Кип и го задържа за миг, докато провери дали в тоалетната няма убийци. Тъпо.
Беше истинско облекчение, когато стана сутринта, макар изобщо да не се чувстваше отпочинал. Няколко по-големи ученици от втората година подкараха новаците към трапезарията.
Кип беше адски огладнял, но не получи повече храна от никой друг. Стигна до края на опашката, обзет от страх. Масите бяха подредени в дълги редици и учениците се трупаха на тях с приятели.
Каквито той нямаше.
Всъщност Кип имаше точно обратното. Зърна за миг Елио, чиято ръка беше стегната в дебели превръзки и окачена на клуп. Момчето говореше с приятелите си. Видя Кип, млъкна и пребледня.
„Би трябвало да ида там. Да ида и да седна с тях, да ги обезоръжа с непринуден разговор, да се престоря, че не се е случило нищо, но да утвърдя правото си да седя с най-коравите момчета в класа.“
Но не намери в себе си нужната дързост.
Чак сега осъзна, че тази сутрин не го следва никакъв черногвардеец. Огледа редиците ученици, маси, храна, слуги и роби. Никакви черногвардейци, никъде. По някаква причина това за един дъх изби малката колеблива самоувереност, която имаше. Бяха видели какво беше направил. Бяха решили, че не си струва да го пазят.
След това видя няколко хлапета, които позна: момчето със странните очила, което седеше зад него в класа вчера, и още няколко от тренировъчния клас на Черната гвардия. Бяха отхвърлените — разбра го веднага. Бяха непохватните, интелигентните, грозните, с онези млади и обещаващи надежди за Черната гвардия, които бяха обречени да се провалят рано, които просто се опитваха да влязат от някаква суетна надежда, тяхна или на господарите им. На масата им имаше празни места, разбира се, както и около тях — все едно бяха заразни. Кип тръгна натам.
— Можеш ли да четеш? — попита момчето, когато се приближи. Очилата му с пантите в момента имаха една спусната синя и една жълта леща.
Кип се поколеба. Не го ли искаха?
— Мм, да?
— Трябва да ходиш на уроци, ако не можеш. Ако можеш, трябва да провериш разписанието. Чакай, ти… о, разбира се, че можеш да четеш. Каза на магистър Кадах да иде да се препарира.
— Наистина ли? — попита едно грозничко момиче.
Кип я пренебрегна и започна да нагъва лакомо храната си.
— Защо сядаш с нас?
— Изглеждате по-мили от тях — отвърна Кип и кимна към момчетата с Елио. — Искате да се махна ли?
Те се спогледаха. Свиха рамене.
— Не — отвърна момчето с очилата.
— Е, и как се казвате? — попита Кип.
Очилаткото посочи гърдите си.
— Аз съм Бен-хадад. — Посочи грозничкото момиче. — Тизири. — После едно дългуресто момче с опадали зъби. — Това е Ейрас, а…
Прекъсна ги момичешки глас:
— Ей, чухте ли за Елио, как онзи новият го… — Млъкна, като видя Кип.
— А това е Адрастея. За по-кратко Тея.
— Вече се запознахме — каза сухо Кип.
Тея отвори уста, но замълча и седна съкрушено.
— Аз не съм чул — каза Ейрас. — Какво, кой нов? Какво е станало?
— Ейрас… — изръмжа Тея през стиснати зъби.
— Какво? Били ли са се? — попита Ейрас.
— Не знам дали бих го нарекъл бой — каза Кип.
— Ти? Ти си се бил? С Елио? — попита Ейрас.
— Счупил си му ръката на три места — каза Адрастея… Тея?
— Нима? — попита Кип.
— Чакай, счупил си ръката на Елио? — попита Бен-хадад. — Мразя го тоя тип.