— Така ли си нарани ръката? — попита Тизири. Имаше родилен белег на лявата половина на лицето. Носеше къдравата си коса над него в опит да го скрие, но беше напразно усилие.
Кип погледна превързаната си ръка. Трябваше уж да ѝ слага нова лапа всеки ден. Тази сутрин беше забравил. Не знаеше дори дали ще може да намери лазарета.
— Не. Ъъ, това… Бутнаха ме в един огън.
— Чакай, чакай. Трябва да започнеш отначало — каза Бен-хадад. — Ейрас! Престани да зяпаш натам, че ще разберат за какво си говорим…
Ейрас, Тея, Тизири и Кип се обърнаха към масата на Елио едновременно… и видяха, че приятелите на Елио също са зяпнали към тях.
Бен-хадад потърка мъха по брадичката си и измърмори:
— Безнадеждно е. — Перна с пръст лещите на очилата си нагоре и впи очи в Кип, едното му око бе малко по-голямо от другото. Кип беше чувал за лещи, които коригират лошото зрение, но никога не беше виждал такива. Беше изнервящо. — Е — каза Бен-хадад. — Хайде, разправяй.
— За Елио ли? Дойде и ме удари няколко пъти и аз го шибнах в носа.
Четиримата зачакаха.
Кип гребна поредната лъжица овесена каша.
— Най-лошият разказвач на истории. Изобщо — каза Тея.
— Ударил си го в носа толкова силно, че ръката му се е счупила на три места? — подкани го Бен-хадад.
— Виж, не беше кой знае какво — каза Кип. — Всъщност бях уплашен и знаех, че ще ме удари, тъй че… разбираш, нали? Ударих го пръв. Малко се паникьосах.
— И му счупи ръката? — попита Тея.
Кип сви рамене.
— Той каза, че ще ме убие.
Израженията им се колебаеха между съмнение и пълно изумление.
Кип реши да го смекчи с малко хумор.
— Имам само една здрава ръка. Ако ми скочи сега, ще сме наравно.
Не беше смешно.
— Проклятие — каза Ейрас. — Видях те на пробите, но нямах представа, че си толкова добър.
— Не приличаш на гадняр — каза Бен-хадад. — Но това, предполагам, доказва, че си Гайл.
— Чух след боя, че си му счупил ръката, защото те е нарекъл Лой Гайл — каза Тизири. Явно не беше присъствала на пробите.
Тея се сви на стола си.
— Не беше така — отвърна Кип. — Наистина. Всъщност стана наистина бързо и приключи за три секунди. Извадих късмет. Сериозно. Питай Тея. Тя е по-корава от мен. Вчера ме изрита в лицето.
— Какво? Какво?! — възкликна Бен-хадад. — Тея?
— Натресоха ми го за партньор — каза Тея с гримаса.
„О, благодаря.“
— Партньор? — попита Бен-хадад. — Ти си се пробвала? Нали нямаше да се пробваш до следващата година? — За миг изглеждаше уязвен, но бързо го прикри. — Аз щях да дойда! Ха, новобранец!
Повдигнатите вежди на Кип зададоха въпроса вместо него.
Ейрас обясни:
— Бен-хадад дойде късно за лекциите по притегляне миналата пролет, но взе изпита за пролетния клас на Черната гвардия. — Обърна се към Тея. — Но ти каза, че според теб Черната гвардия е глупост. Да се изправиш срещу мечове, за да защитиш идиоти, е работа за идиоти, така каза.
— Ейрас, седиш до Кип Гайл — каза Тизири.
— Знам. Чух го вече. Какво… О-о! Тея няма предвид, че баща ти е идиот, Кип. Сигурно е имала предвид Бялата. Или Червения? Уф, това пък е дядо ти.
— Ейрас! — прекъсна го Тея.
— Тея — каза Бен-хадад. — Ти каза, че не искаш да нараняваш хора за препитание. — Като че ли приемаше мълчанието на Тея за изпробването като лична измяна.
— Да, не искам! — защити се Тея.
— Тогава какво? Когато аз те убеждавам, че да влезеш в Черната гвардия е идиотизъм, уж вярваш, но идва Кип и ти…
— Това няма нищо общо! Не всички сме бихроми, Бен. Ти може дори да си полихром. Можеш да отидеш където си поискаш, да правиш каквото си искаш. Ще си достатъчно силен, та никой да не се интересува кои са родителите ти. А аз дори си нямам истински цвят.
— Цветът ти е толкова истински, колкото и на всеки друг. Хората просто все още не го разпознават. Тея, говорили сме…
Тя го прекъсна:
— Щом никой не го разпознава, никой няма да ме наеме за него. Господарката ми заповяда да се опитам за Черната гвардия. Може би след пет години хората ще разсъждават като теб, но засега нямам друг избор. Само за това ме бива. И по дяволите, дори не знам дали ме бива достатъчно, за да успея да вляза.
— Не знаех, че господарката ти го е заповядала. Извинявай — каза Бен-хадад.
„Ще успее“, помисли си Кип, но си замълча. Неволно беше разкрил тайната. Надяваше се с мълчанието си да избегне по-нататъшно негодувание.
— А на теб, партньоре, много ти благодаря — каза Тея.
20.
Кип излапа закуската, но все още беше гладен. Тея стана и отиде до окачените на стената списъци. Остави купата, лъжицата и чашата си на масата, както май направиха повечето ученици в трапезарията.