В края на краищата Хромарият нямаше да изложи притеглящи на риск, нали?
Преглътна и тръгна след Тея.
Синята кула бе облицована със син луксин, нарязан на фасети, тъй че цялата повърхност блестеше на слънцето като милион сапфири. Щеше да е секващо дъха, ако на Кип му беше останал някакъв дъх.
— Не обичаш височини, нали? — попита Тея, след като минаха.
— Не са ми любими — призна Кип.
— Няма да ти е много забавно тогава.
Кип се усмихна с усилие.
— Неприятен опит ли имаш? — попита Тея. — С височини?
— Една дебела дама убиец се опита да ме хвърли от жълтата кула — каза Кип.
Тя го изгледа недоверчиво.
— Виж, ако не обичаш височини, няма проблем. Не се заяждам. Просто попитах.
Кип отвори уста, но не каза нищо.
Бяха ли открили изобщо кой искаше смъртта му?
И да бяха, никой не му беше казал. Което му напомни за черногвардейския му ескорт — все още нямаше такъв. Създаваше му усещането — отново, — че косвено е въвлечен в „голямата игра“. Някой се беше опитал да го убие. Никой не бе обяснил защо. Имаше черногвардейски ескорт. Черногвардейският ескорт беше оттеглен и никой дори не беше помислил да му обясни защо.
„Иди да си играеш в ъгъла и не досаждай на възрастните, Кип.“
Взеха асансьора на синята кула до върха. Имаше голяма здрава врата и хубав коридор.
— Другата половина на най-горния етаж е за сатрапи, благородници и религиозни празненства — обясни Тея. — На Слънцеднев целият етаж се върти, тъй че тяхната половина да е срещу слънцето.
Зад здравата врата имаше помещение, пълно със зъбни колелета, скрипци, въжета, пясъчни часовници и камбани, имаше и огромни прозорци. Беше толкова ярко, че за миг Кип се заслепи. Тея му подаде големи кръгли очила със затъмнени лещи. Щом си ги сложи, можеше отново да вижда.
Уморени ученици, изкарали утринната смяна, станаха от столовете си и подадоха дебели палта на следващата смяна. Някои измърмориха указания за състоянието на този или онзи механизъм или въже. Някои подмятаха шеги. Кип беше объркан.
Най-сетне ги разпределиха. Кип и Тея облякоха палтата си и седнаха на столове. Имаше шест станции, по двама ученици на станция, два стола, четири пясъчни часовника, четири камбани, едно огромно огледало на станция, което беше по-голямо на ширина от ръста на Кип, и три по-малки огледала.
— Целият Хромарий се върти целодневно така, че винаги да е повече или по-малко пряко срещу слънцето — каза Тея. — Тъй че общо взето трябва само да движим огледалата, докато слънцето се издига. Първо правило: никога не докосвай огледалата с длани. Ако има проблем, викаме шлифовачите. Те са най-добрите на света и се вбесяват, ако намерят отпечатъци на длани по огледалата.
Но колкото и впечатляващи да бяха огледалата и скрипците, не те грабнаха вниманието на Кип. В пода имаше шест дупки — една огромна в центъра, с шест огледала над нея, и други по-малки около нея.
— Светлинни кладенци — каза Тея. — Тъй че притеглящите в кулата под нас винаги да имат на разположение достатъчно светлина, независимо дали са на тъмната страна на кулата или дали е рано, или късно през деня. Надникни от ръба.
Значи всеки екип изпращаше с голямото си огледало светлина към друго голямо огледало над централната дупка, откъдето други огледала отпращаха светлината надолу.
Кип наведе глава над ръба. Стените на дупката бяха отвесни, покрити със сребро, излъскано до огледален блясък… и дупката продължаваше безкрайно надолу. В блясъка на събраната в кладенеца слънчева светлина не можеше дори да види дъното.
Докато гледаше, на около четири етажа надолу част от стената се отвори и в потока светлина изникна огледало, три стъпки широко. Кип видя, че още по-надолу други огледала като него събират светлина, отразена от едно към друго под внимателно изчислени ъгли така, че горните огледала да не затулват светлината от долните.
Кип се отдръпна и преглътна. Беше изумително, гениално… и нямаше никакви перила, които да предпазват обслужващите огледалата да не паднат.
Звън на камбанка го стресна. Тея обърна пясъчния часовник, свързан с камбанката, сграбчи въжето над едно от по-малките странични огледала и дръпна задържащия лост, който измести огледалото под малък ъгъл.
По-малките огледала отпращаха светлина към по-малките дупки.
— Специални лаборатории или полихроми, или „цветни камери“ — отвърна Тея на неизречения въпрос на Кип. — Частните светлинни кладенци във всяка кула не са много, тъй че трябва да си доста важна особа, за да получиш свой. Но нашата работа е много проста. След като свикнеш с нея, разбира се. Не коригираме нищо. Правят го робите на огледалата — всяка сутрин на разсъмване настройват всичко, а след това ние просто движим въжетата всеки път, когато звънне камбанка. В екипите сме по двама, за да стоим будни и в случай, че трябва да отворим прозорците, и за зенитното превключване.