Само дето „нормалното“ не можеше да се задържи за дълго. Карис не беше глупава: много скоро щеше да забележи, че той не може да притегля синьо. А въпросите ѝ вече бяха притесняващи.
Истината беше, че всичките му цели бяха съсредоточени в една посока — освен тази да каже истината на Карис, която вървеше точно в противоположната посока. Карис беше най-голямата заплаха за плановете му. И беше неуязвима за ласкателства или натиск. Не притежаваше нищо освен собствения си усет за справедливост. Ако сметнеше, че унищожаването му е необходимо, щеше да го направи, независимо от цената.
Разумното беше да гледа на нея като на поредното препятствие и да я отстрани.
Това не означаваше да я убие. Можеше да я отведе на някой от външните острови, където дори търговци идваха само веднъж в годината, и просто да я остави там. Тогава каквото и да случеше с него, тя нямаше да се намеси. Но да отнеме една година живот на жена, на която най-вероятно ѝ оставаха само пет години живот, беше престъпление.
Надигна се рязко. Това не водеше доникъде.
Карис тъкмо се връщаше от дърветата — беше отишла да се изпикае.
— Опари ли те пак някоя трева? — подхвърли Гавин.
Тя се изчерви.
— Вече съм по-предпазлива.
— Парен каша духа, а? — Гавин се изправи и разкърши рамене. Трябваше и той да отиде да пусне вода.
— За някои неща. — Погледът ѝ беше странен.
Той навлезе между дърветата. Беше му неловко преди петнайсет години някой да стои на две крачки от него, докато се облекчава. Но го беше преодолял. Особено когато пътуваха из горската пустош, охраната му никога не го изпускаше от поглед.
— Гавин? Благодаря ти — каза Карис.
Гавин се изпика. Беше достатъчно благоразумен да си замълчи, а и да не се засмее, че се бе оказал прав. Покашля се.
— Значи смяташ, че това Трето око ще дойде днес?
— Обзалагам се. — Гласът ѝ изведнъж прозвуча напрегнато и той чу как ударникът на пистолета ѝ изщрака.
22.
— Може и да не го знаете сега, но този курс ще е най-важният, който някои от вас изобщо ще изучават — каза магистър Хена. Беше невероятно висока и невероятно кльощава, с лоша стойка, лоши зъби и дебели коригиращи безцветни лещи, от които едното ѝ око изглеждаше по-голямо от другото. — За повечето от вас, момчета, това ще е единственият път, в който ще вкусите величието да сътворяваш реални структури с луксин, тъй че ще е уместно да внимавате, за да знаете какво правят жените, за които работите. Ако сте добри в това, може да ви се позволи да правите аритметиката, разбира се, тъй че голяма част от този клас ще трябва да се примири с определено шаблонната задача да изучи сметалото и уменията на чертането. Инженерството е знание. Строителството е изкуство. Всеки може да върши първото, второто е запазено за най-добрите жени.
Едно от момчетата вдигна ръка намръщено и тя му кимна да зададе въпроса си.
— Магистър Хена, защо ние не можем да строим?
— Защото само на суперхромати се позволява да строят с луксин. Вашите очи, момчета, са несъвършени. В някои приложения можете да компенсирате дефектното притегляне с достатъчно воля и достатъчно пилеене на луксин над проблема. Но не и в структура, на която хората трябва да разчитат. Само на жени и само на жени суперхромати се позволява да строят. Не си заслужава риска това да се доверява на мъж.
— Но защо, магистър Хена? Защо ние не можем да притегляме толкова добре? — попита момчето. Прозвуча плачливо. Дори за Кип, който също смяташе, че е нечестно.
— Не ме интересува — тросна се магистър Хена. — Попитай луксиат или някой от учителите ви по теология. За днес ще изолирам суперхроматите. Да, знам, че вече сте изпитани по това, но един инженер не се доверява, един инженер проверява. Ако нещо не може да се докаже, значи не е реално. На плочата пред вас има седем пръчки от луксин. Само на едно място на тези пръчки луксинът е притеглен съвършено. Отбележете под това място с тебешира си. Ще обиколя да проверя работата ви и суперхроматите ще се преместят в предната част на класната стая.
Кип погледна пръчките луксин и взе тебешира. Знаеше, че губи, ако се справи, и губи — ако не го направи. Беше суперхромат и момче. Сбъркан. Влизането във вътрешната група изобщо нямаше да му помогне, защото нито едно от момчетата нямаше да е в нея с него. Щяха да го намразят, че е с момичетата, а момичетата също нямаше да се отнасят с него като със свой. Щеше да е различен и в двата случая.