А тъй като магистър Хена бе видяла резултатите от предишните проверки, ако не го направеше, щеше да го попита дали не се е провалил нарочно. Не изглеждаше от типа хора, които щяха да си помислят, че „Да си момче суперхромат е прекалено смущаващо“ е приемлив отговор.
Направи отметките си. Беше лесно. Из стаята момчета и момичета присвиваха очи, оглеждаха пръчките под различни ъгли, вдигаха ги срещу светлината. Кип изведнъж съжали момичетата, които се провалиха. Едно беше момчетата да не успеят. Никой не очакваше да минат. Но половината момичета минаха. Броят бе достатъчно голям, та провалът да е притеснителен. Да се провалят означаваше, че са като момчетата. Означаваше, че са второкласни притеглящи. Виждаше колко мъчително е това за тях.
— Това не е изпит, който можеш да издържиш, като са постараеш повече — каза магистър Хена. — Или виждаш разликите, или не. Провал е, но не е нещо лично. Нищо не можеш да направиш, за да го минеш. Или си роден благословен, или не си. Оставете тебеширите.
„Или си роден благословен, или не си? Благодаря. Колко по-добре изглежда така.“
Магистър Хена тръгна из стаята. Заразмества енергично учениците:
— Ти отпред, ти — отпред. Ти стой тук. Ти тук! Стой си на мястото. — Мина зад Кип. — Стой… ммм…
Погледна плочата му, а после плочите на съседите му. Проверяваше дали не е измамил, дали не е взел верните отговори от истински суперхромат.
Явно не беше чула за него. Страхотно.
— Направи теста на момчето до теб — заповяда му магистър Хена.
Кип се намръщи. Усещаше погледите на класа върху себе си. Взе тебешира си и бързо отбеляза местата на плочата на момчето — разбира се, всички отметки на другото момче бяха погрешни.
— Хъм, момче суперхромат. От толкова години — каза магистър Хена. — Много добре. Мини напред.
Отдели останалите от класа, след което отиде отпред и заговори на преминалите.
— Много добре. Момичета… и момче, преместих ви напред, защото сте облагодетелствани от Оролам. Можете да оцените красотите на творението на Оролам по начини, за които останалите от този клас и повечето свят са слепи. Но това означава, че от вас ще се очаква повече. Точно затова ви преместих отпред, а не защото ме интересува какви случайни обстоятелства около раждането ви са ви дали по-добри очи от тези на останалите. Вие наистина имате по-добри очи от останалите, тъй че имате отговорност към Оролам и към мен да използвате тези очи добре. Ясно?
— Да, магистре — отвърнаха в нестроен хор момичетата.
Тя повдигна вежди и ги изгледа над дебелите лещи. Повториха го, този път по-високо. Кип се присъедини към тях, за да не изглежда още по-различен.
— Добре. Сега сметалото. Някой от вас тук да е от Тирея?
— Не? О, момчето, разбира се — продължи тя, щом Кип вдигна ръка. — Тирея, въпреки всички доказателства за обратното, някога е била седалище на велика империя, много преди да дойде Луцидоний. Може би вече е рухвала по времето, когато той е дошъл, или може би той е ускорил пропадането ѝ. Това е за друг курс. Тирейската империя ни е дала няколко дара и няколко проклятия. Единственото, което ме интересува за целите на този курс, е базовата дванайсетична бройна система. Благодарение на Тирея нашият ден е раздробен на две половини от по дванайсет часа и на шейсетминутни часове. Някои от вас, аборнейци и тирейци, може да сте били научени да използвате базовата дванайсетична система в броенето и аритметиката. Ако е така, този курс ще е много, много по-труден за вас. Тази бройна система е нечестива и оттук нататък няма да я използвате. Защо нечестива ли, питате. Защо дори богохулствена? Как може една бройна система да е нечестива? Ами защото как може една бройна система да е основана на дванайсетици? На какво се основава нашата бройна система, някой да каже?
— На десет — каза едно момиче в първия ред.
— Правилно. Защо десет е логично?
Никой не отговори.
— Пръстите — направи се Кип на умник.
— Мислиш, че се шегуваш, но дори глупците може да са прави.
Кип се намръщи.
— Вярно е. Пръстите на ръцете и на краката. Тъй че ако пръстите на ръцете и краката са най-лесният начин да се брои за първобитни същества и идиоти… — погледна Кип, — как така едно общество ще брои на дванайсетична основа?
Кип се намръщи още повече.
Едно момиче отзад вдигна ръка. Магистър Хена я посочи.
— Тирейските богове са имали по шест пръста на ръцете и краката.
— Точно така. Точно затова ще чуете приказки за деца, които имат по шест пръста на ръцете и краката и как в някои кътчета на света ги почитат. Чувал си за такива неща, нали, момче?