„Какво?!“
Бен-хадад вдигна ръка, за да го спаси, и магистър Кадах му даде думата.
— Това не е ли малко догматично? — попита Бен-хадад. — След като целият цветен спектър е толкова удивително неравен, неправилен, неподреден равномерно около седемте цвята, не предполага ли това, че има място за още по-голямо разбиране? Имам предвид, а другите резонанси?
„Други резонанси?“
— Вече казах, че ще говорим за подчервеното и свръхвиолетът по-късно. — Грозното изражение, което пробяга за кратко по лицето ѝ, подсказа на Кип, че тя мрази и Бен-хадад. А Кип си беше въобразил, че е изключение.
— Моля да ме извините, магистре, но нямах предвид тях. Имах предвид тайните цветове — каза Бен-хадад.
Тея скри лице в шепите си.
— Приятелче си на Кип, а? — каза магистър Кадах.
— Какво? Не. В смисъл, не истински. — Бен-хадад се намръщи, усетил сякаш, че е прозвучало грубо. — Искам да кажа, още не се познаваме добре.
— Аха — каза магистър Кадах. — Това е една от първите лекции. Трябва да покрие най-основните теми. Да, съществуват други, по-слаби резонанси. Някои, като мен, вярват, че използването на тези резонанси е пример за човек, насилващ природата да прави неща, които Оролам никога не е възнамерявал. Някои дори наричат тези, които използват неестествените цветове, еретици.
Кип неволно се озърна към Тея. Тя беше пребледняла, но бе вирнала упорито брадичка.
— Седемте цвята са във волята на Оролам — заяви магистър Кадах. — Седемте са силни. Това знаем. Ако искате дебати петата година, ще изчакате петата година.
25.
Кип настигна Тея на път за упражненията на Черната гвардия.
— Какво стана всъщност?
Тя не отговори. Не го и погледна.
Стигнаха до асансьора и трябваше да почакат, а Кип си помисли, че няма да му отговори, че по някакъв начин се е държал грубо, без да го разбере. Трябваше да подхване разговор за нещо друго, но не можа да измисли нищо.
— Знаеш ли как си станал суперхромат? — каза тя тихо.
— Прищявка на природата. — Макар че освен дето го правеше различен, беше чисто предимство, доколкото знаеше, без недостатъци. — А ти как го разбра? — Нямаше я в класа по инженерство.
— Тук всички знаят всичко за всички, Кип, особено за новите деца. Особено когато новото момче има дядо, който е Цвят… или баща, който е Призмата.
О!
— Все едно — рече тя и нагласи шала на главата си, за да стегне косата ѝ назад, все още без да го поглежда. — Аз съм субхромат. Сляпа за цветовете. Случва се рядко за момичетата, както суперхромията за момчетата, тъй че и аз съм рядкост като теб, но ти си рядкост по добрия начин.
— Но… но как действа това?
— Червените и зелените изглеждат едни и същи за мен. Понякога се старая наистина упорито и се убеждавам, че мога да ги различа. Но не мога. — Изчерви се, все едно не беше възнамерявала да каже толкова много. — Асансьорът ни.
— Но какво общо има това с тайните цветове?
— Нищо.
— А какво са тайните цветове?
Тя го изгледа твърдо.
— Асансьорът дойде, Кип.
— Притегляш ли някой от…
— Кип!
Качиха се. За противотежестите се грижеше по-възрастен ученик. Не позволяваха на първокурсници да работят на асансьора — твърде много нещастни случаи имало.
Не звучеше успокоително.
— Е, докато ние се опитваме да влезем в Черната гвардия, какво правят всички останали? — попита Кип.
— Работят — отвърна Тея. — А щом приключат, има практикум до вечерята. После — друг работен период, през ден. През останалите дни възлагат четене. Теория на цветовете, механика, рисуване, религия, аритметика, жития на светци, политика, биографии на сатрапи, такива неща. Има много работа в поддържането на Хромария и казват, че за нас е добре да знаем какво представлява всичката тази работа, тъй че когато я поемем един ден, да я знаем цялата.
— Какви други видове работа има?
— За безцветни ли? Главно чистене. Всеки под, всеки прозорец, всяко учебно огледало. Ако извадиш лош късмет или те накажат, те пращат в клозетите или в конюшните, или в кухните. Ако по-големите ученици са заети, помагаме в работите, които изискват повече умение или са повече физически натоварващи: вдигане на противотежестите и носене на вода, поддръжка на големите огледала, връщане на книгите на магистрите в библиотеките. Богатите ученици или онези, които имат по-щедри спонсори, могат да доведат роби, които да вършат работата им. Или да наемат слуги или бедни ученици.
„Като теб — осъзна Кип. — Но не като мен, вече не.“ Един Гайл определено би влязъл в категорията на богатите.