— Скоро ще започнат да те наобикалят спонсори, Кип. Просто се постарай да не се продадеш евтино. Ще се държат уж като твои приятели, но в крайна сметка ти изобщо не ги интересуваш. Те са просто съгледвачи и им се плаща от разликата между това, което спонсорът е готов да плати, и това, което притеглящият е готов да вземе.
Излязоха от кулата на Призмата на слънчева светлина и Кип каза:
— Но на мен няма да ми се наложи да се притеснявам за спонсор, нали? В смисъл, мислех, че баща ми ще плати всичко.
Тя го изгледа.
— За какво говориш?
Кип вдигна объркано ръце.
— Вече ти казах, че съм Гайл. В смисъл, незаконен, но баща ми ме е признал.
Тя го зяпна.
— Искаш да кажеш, че не знаеш? Мислех, че точно затова дойде днес и седна с отхвърлените.
— За какво говориш? — Гърлото му изведнъж пресъхна.
— Андрос Гайл те е отхвърлил. А той е Червения. Думата му е закон. Точно затова нямаш вече черногвардейски ескорт. Точно затова трябва да работиш като всички нас. Точно затова магистър Кадах се държи така с теб. Вече си като всички останали, Кип. Само с малко повече талант. И с много повече врагове. Вече не си Гайл.
Необяснимо защо Кип се разсмя. Това беше най-добрата новина, която бе чувал от седмици.
26.
Третото око се оказа, според Гавин, доста красива за духовна и мистична персона. Светлокафявата ѝ коса висеше на дълги тънки плитки, прибрани горе с бодлива корона от сандалово дърво, чиито връхчета бяха покрити със златен варак. Може би изобразяваше слънце? Светлокафяв тен, съчетаващ се с косата; трябваше да има малко рутгарска кръв за това. Носеше дълга до коленете бяла рокля, стегната със златни шнурове, изкусно увити около тялото ѝ така, че да се кръстосват над телесните центрове на сила според древния езически мистицизъм. Свободни краища висяха от последния възел при слабините ѝ, следващите се кръстосваха на корема ѝ, следващите — между гърдите ѝ, другите краища бяха заметнати през раменете ѝ. Златен грим кръстосваше страните на лицето ѝ до устните, за да намекне за възела там, а още няколко резки намекваха за третото ѝ око в средата на челото. Носеше гривни, свързани с пръстени на всеки пръст — нещо като ръкавица без пръсти — златна, за да намекне за възлите там. Сандалите ѝ, вече покрити с пясък от вървенето по брега, несъмнено бяха също от злато.
Седем възела, или девет, според това как броиш. Езически парадокс.
Ерес може би, но в този момент всичко това напомни на Гавин най-вече, че не е правил секс от доста време. Възлите може да бяха езически символизъм, но практическият ефект от тях беше, че стягаха роклята плътно около една чудесна на вид жена. Хвърли бърз поглед към гърдите ѝ, после — отново към лицето ѝ. Проклета жена, не се биеше честно.
Беше си помислил, че е сложила златна боя на челото си от това как блестеше на изгряващото слънце, но след като тя спря пред него с пъстрата си охрана от десет мъже, видя, че Третото око е най-сложната татуировка, която бе виждал.
Беше не само съвършено изрисувана, но и сияеше. Третото око беше вложила в нея жълт луксин и окото излъчваше златиста светлина, с което още повече напомняше за Окото на Оролам, слънцето.
Очите ѝ я издаваха като притегляща жълто, жълто близо до халото, красиво кафяво извън него. Беше към четирийсетгодишна, стегната, но приятно закръглена.
Гавин отново погледна гърдите ѝ. Проклятие. Май след като довършеше пристанището тук, щеше да е добре да прескочи до Хромария. Тъй или иначе трябваше да иде там, за да се увери, че заповедите му се изпълняват и че сатрапиите се подготвят за война, но малко качествено прекарано време в леглото с домашната му робиня Марисия щеше да му помогне да понесе още няколко седмици с Карис Сините топки.
Ако Третото око не стоеше точно тук сега, Гавин щеше да е притеглил синьо, за да си придаде малко хладна рационалност, която синьото винаги носеше.
„Чакай, не. Не мога вече да притеглям синьо.“
Косматият задник на Оролам! Гърлото на Гавин се стегна.
— Поздрави — изрече той. — Светлината да е над вас.
Третото око го гледаше напрегнато и Гавин можеше да се закълне, че татуировката дори засия по-ярко — не невъзможен трик, но все пак добър.
— Ти умираш — каза тя с мелодичен глас. — Не би трябвало да умираш все още.
27.
Тренировката за Черната гвардия мина общо взето така, както очакваше Кип: много бягане (не много бързо), много скачане (не много високо), много забиване с юмрук в ритъм (не много ритмично), много изтласквания и лягания и изправяния (не много). Повръщането обаче беше изненада. Неприятна.