Помълча и продължи:
— В боя има неща, които са по-трудни за жени, и има някои неща, които са по-лесни. Ще говорим за тях и ще ви обучим какви жертви трябва да правите и какви — не. Тези жертви не са по вина на мъжете, виновен е лъкът. Какво е да бъдеш черногвардеец? Какво е да бъдеш елитен войник? Какво е да бъдеш силна жена? Всичко се свежда до едно и също: да гледаш невъзмутимо това, което е, и след това да придвижиш това, което е, към това, което искаш да бъде.
Самит пристъпи напред.
— Нека да бъдем откровени и практични. Черната гвардия осигурява минималните улеснения за всеки воин. Имате ужасни спазми през месечния си цикъл? Можете да размените смените си в охраната, без да питате своя командир. На мъжете това не е позволено. Но ще компенсирате смените, които сте пропуснали, и вашите сестри ще очакват да сте готови да се размените с тях, когато дойде техният ред. В спалните помещения жените имат отделна стая — макар че вратата между двете стаи обикновено е отворена. Имате отделни бани и тоалетни. Но в полеви условия, ако командирът ви каже, че са в сила правилата на бойното поле, се къпете, преобличате се и пикаете там, където го правят и мъжете, а всеки, който ви създаде неприятност, се наказва сурово. Строго ни е забранено да имаме интимни отношения с други черногвардейци, мъж или жена. Ако искате да се омъжите, единият от двамата първо се уволнява. Хванат ли ви да спите заедно — и двамата ви изхвърлят, отлъчват ви и ви глобяват със сума, равна на разходите на Черната гвардия за заместването ви. Трябва да мислите за мъжете като за свои братя — малките ви братчета. Вие се грижите за тях, те се грижат за вас, но не се налагат в живота ви. Харчите парите си и прекарвате свободното си време така, както вие искате. Пиете колкото искате. Спите с когото искате. Явно не всеки избор е еднакво разумен, понякога мъжете разбират погрешно ролята си като братя и си въобразяват, че могат да ви казват какво да правите през свободното си време. Ние ще сме на ваша страна и ще ги поправяме. В повечето случаи те разбират правилата и се стараят да ги спазват.
— В цивилния свят нещата може да са различни — продължи тя. — Докато селски грубияни или побойници може да се опитат да започнат бой с мъж от Черната гвардия за статут — защото победил или загубил, един побойник печели уважение от приятелите си просто затова, че е дръзнал да се сбие с черногвардеец — на вас това няма да ви се случи. Дори ако побойникът ви надвие, за приятелите му той само е набил една жена. А ако загуби, губи всичко. Възможно е обаче някой да посегне да ви опипа или да ви заплюе, или да ви обиди. Ще поговорим как да се справяте с това и ще разберете, че няма по-пламенни защитници от братята ви… Съществуват привилегии заради жертвите, които правим, понякога привилегии сами за себе си, а понякога — привилегии, които просто отменят привилегиите на други. Есел, искаш ли да споделиш за бала на губернатора?
Есел се усмихна широко.
— Придружихме Бялата на бал в посолството на Аташ — тъй че теренът формално беше аташийска територия. Посланикът си въобрази, че това му дава права. Хареса ме. Всъщност аз го харесах. Бях в почивка и той ме намери. Целуна ме… което не беше неприятно, но беше непрофесионално. Чувствах, че ще се отрази зле на Черната гвардия, ако ни намерят. Тъй че му го казах. Той си помиели, че се преструвам. Казах му, че съм сериозна. Но той стана агресивен. Целуна ме отново. Казах му, че третия път няма да го предупредя. Той ми пусна ръка по начин, който сметнах за неприемлив. Тъй че му счупих пръстите. Повечето.
Тея не знаеше какво я впечатли най-много: това, че Есел е могла да счупи пръстите на човека толкова лесно, това, че се е осмелила да го направи, или че го разказва толкова равнодушно.
Есел продължи:
— Когато се съвзе, той отиде при Бялата разгневен. Настоя за обезщетение. Разказа някаква нелепа история. Бялата дори не попита за моята версия. Попита само: „Есел, неуместно ли си постъпила?“ Казах: „Не“ и тя каза, че посланикът ще има късмет, ако не бъде изгонен от Големи Яспис.
Самит продължи:
— Между другото Призмата е още по-суров с тези, които ни закачат. Ние заемаме особена позиция. В някои отношения сме просто роби, които трябва да са готови да умрат за тези над нас на мига, заслужено или не. В други отношения дори и посланици, дори самият Призма не може да се забърква с нас.