— И така — продължи Самит, — след като Есел току-що ви предупреди за някои общи положения и как те често не се прилагат, ще използвам няколко като пример. Защото някои общи положения са верни достатъчно често, за да ни притесняват. И тъй, ето едно от тях: мъжете са склонни да се бият физически за статут. Жените, като цяло, са по-умни. Защо е така е без значение: образование, инстинкт, цивилизованост, кой го интересува? Виждате как се перчат, подвикват си обиди, надуват се пред приятелите си. Това, което правят всъщност, е да накарат соковете да потекат. Този интервал не винаги е дълъг, но е достатъчно дълъг, та мъжете да ускорят бойния сок. Това е ужасът или възбудата, които карат хората да се бият или да бягат. Може да бъде полезен в малки дози и да е изтощаващ в големи. Някои от вас да имате братя или момчета, с които сте се били?
Шест от десетте момичета вдигнаха ръце.
— Случвало ли ви се е да се наложи да се биете с тях — словесно или физически, — а след това те да се махнат и да се върнат след малко, и да са напълно приключили с боя, докато вие тъкмо сте набрали яд? Изглеждат изненадани, защото вече напълно са слезли от планината, докато вие току-що сте се качили на върха?
— Представете си го като секс — каза Есел. Мръсница беше. — Дишаш в ухото на мъж и му казваш да си смъкне панталоните, и той е готов да тръгне преди да си вдишала отново. На женското тяло му трябва повече време.
Няколко момичета се изкикотиха нервно.
— Мъжете могат да включат много, много бързо. Също така изключват от тази бойна готовност много, много бързо. Разбира се, ще останат разтреперани, понякога ще повърнат от това, но се включва и после — щрак — се изключва. Жените не сме такива. Ние набираме бавно. Е, може и да има изключения. Но като бойци сме склонни да мислим, че всеки реагира като нас, защото разполагаме само с личния си опит. В този случай за нас това не е вярно. Мъжете ще са готови да се бият и после ще са приключили, само за няколко мига. Това е и добро, и лошо.
— Един мъж, когато е силно изненадан, ще има само първата си инстинктивна реакция, толкова овладяна и чиста, колкото когато тренира. След това го завладява пороят от чувства. Ние прекарваме хиляди часове в тренировка на онази първа инстинктивна реакция, а след това се тренираме да сдържаме пороя от чувства, за да може той да ни издигне до по-високо ниво на усещане, без да ни направи глупави. Тъй че това е позитивното за нас: изненадай ме и първата ми реакция ще е същата като на колегата ми мъж. Мога все пак, разбира се, да се уплаша или да се оплета в нерешителност. Но ако не го направя, моят втори, трети и десети ход също ще е сдържан. Ръцете ми няма да затреперят. Ще мога да правя точни движения, каквито мъж няма да може. Но няма да притежавам повишената сила или усещанията до може би минута по-късно — често пъти твърде късно.
— Докато един мъж трябва да се тренира да сдържа този устрем, ние трябва да се тренираме да го ускорим — продължи тя. — Щом трябва да изкачим един връх по-бавно, за да стигнем до същата височина и да получим всички позитиви, трябва да започнем да се изкачваме по-скоро. В смисъл, когато се озова в ситуация, за която знам, че може да се окаже рискована. Трябва да съм подготвена. Трябва да започна да се катеря. Мъжете могат да се шегуват, за да облекчат напрежението. Нека. Аз не се включвам в това. Може би си мислят, че съм лишена от хумор, понеже не се включвам. Добре. Такава размяна съм готова да направя.
Тея и останалите момичета си тръгнаха от тренировката донякъде замаяни и определено съкрушени. Тея осъзна, че жените са толкова привлекателни, защото са искрени и силни. А тези две неща бяха нерушимо свързани помежду си. Казваха: аз съм най-добрата на света в това, което правя, но не мога да правя всичко. Тези две твърдения, събрани заедно, им даваха увереността да се изправят срещу всякакво предизвикателство. Ако собствената ѝ сила не можеше да преодолее препятствие, то силите на екипа ѝ можеха… и не беше притеснена да помоли за помощ, когато се нуждаеше от нея, защото знаеше, че това, което носи на екипа, ще е също толкова ценно в някоя друга ситуация.
Жените стрелци бяха безкомпромисни и непрощаващи, и в същото време в пълно равновесие. Уважаваха се взаимно и уважаваха себе си. Някои от черногвардейките, знаеше Тея, бяха с робско потекло, други имаха благородна кръв. Някои бяха сини, някои бяха жълти или зелени, или червени. Някои бяха бихроми, някои бяха високи, някои бяха мършави, някои — мускулести като командир Железни. Различаваха се една от друга… но гледаха тези разлики и питаха къде са полезни, а не с какво ги правят по-добри и от кого. Това, че бяха черногвардейки, беше централният факт на самоличността им. Всичко друго стоеше зад това.