Трябваше да е бил чаровен мъж. Явно Гайл.
— Играеш ли Девет крале? — попита Андрос Гайл.
— Майка ми никога не е имала пари за това — отвърна Кип. Беше игра на карти. Самите карти често струваха тежестта си в злато.
— Но знаеш как се играе.
— Гледал съм.
— Колодата е пред теб — каза Андрос Гайл. — И за да не кажеш, че не съм честен: първата игра ще е без залози.
— Няма да кажа — каза Кип. Вдигна колодата и бе поразен от поредното напомняне в колко различен свят е навлязъл. В зависимост от сериозността на играчите имаше много различни варианти на Девет крале. Имаше над седемстотин карти, от които всеки играч съставяше своята колода. В села като Ректън преминаващи войници можеше да разполагат с колода, съставена от художник в някое малко градче. Главното изискване беше картите да нямат белези на гърба, с които играчите да могат да мамят и да вадят картата по свой избор. Благородниците обикновено играеха с карти, направени от художници и притеглящи заедно в някой от шестте клона на Гилдията на картите. Тези карти бяха красиво изрисувани и лакирани със син луксин, което гарантираше, че са еднакви.
Тези карти не бяха като онези. Всяка карта беше от електрон — сплав от злато и сребро. Числа на клиновидното парийско писмо обозначаваха силата и качеството на всяка и всяка карта бе изваяна с майсторско изкуство и подписана. Някои бяха инкрустирани със скъпоценни камъни. Всички бяха покрити със съвършено прозрачен жълт луксин. Украсени със скъпоценни камъни ашици, жетони от слонова кост и зацапани пясъчни часовници допълваха комплекта.
Кип се постара да не обръща внимание на съкровището в ръцете си и непохватно разбърка картите си.
— Как се осакати? — попита Андрос Гайл. Разбъркваше картите си опитно.
Въпросът на стареца изненада Кип.
— Ограбиха ме. Бих се и ме бутнаха в един огън. Измъкнах се с това. — Кип вдигна ръката си, но после осъзна, че показва ръката си на сляп. — Мм, ръката ми. Понеже поразпалих огъня.
— Поразпали го?
— Ами… притеглих, докато се биех с тях.
Андрос Гайл изсумтя.
Играха и Кип загуби грандиозно, но пък нали почти не знаеше правилата. Едва можеше да разпознае парийските числа, които бе научил съвсем наскоро. Андрос, от друга страна, играеше сляп. Картите му имаха малки пъпки и ръбчета на лицето, което трябваше да е код, който му казваше каква е картата. Не беше лъжене и не беше никакво предимство, но говореше на Кип, че майсторите на картите са ги направили специално за Андрос Гайл.
Нищо чудно, че Кип загуби. Лицето на стареца бе напълно безизразно.
— Нова игра — каза Андрос Гайл. — Този път със залози.
— Какви? — попита Кип.
— Високи — отвърна старецът.
— Нямам никакви пари — каза Кип.
— Знам какво имаш.
Кип мигновено си помисли за кинжала. Реши да го пренебрегне. Предпочете да отговори така, все едно очевидно няма нищо.
— Тогава за какво играем?
— Ще разбереш, когато свършим. Играй, за да спечелиш.
Кип си пое дълбоко дъх и този път игра по-добре, но въпреки това падна. Когато и последният му ашик се обърна на нула, Андрос Гайл се отпусна в стола си и сплете пръсти върху корема си.
— Днес ти седя с група младежи, които се наричат Отхвърлените. Между тях имаше едно момиче, Тизири. Забелязано бе, че не направи някаква особена връзка с нея.
Кип си я спомни. Грозноватото момиче на масата. Широка усмивка, възпълничка, родилен белег през лицето.
— Какво ще направиш? — попита Кип.
— Родителите ѝ продадоха шест от петнайсетте си говеда, за да платят за идването ѝ в Хромария. Утре тя се прибира вкъщи. Заради теб.
— Какво? Защо? Това е тъпо. Не е честно!
— Ти загуби — каза Андрос Гайл. — Ще играем пак. Следващия път залозите ще са по-високи.
30.
— И ти — каза Третото око на Карис. — Съпругата. Ти също не си добре.
— Моля? — каза Карис.
Гавин се чувстваше все едно го бяха изритали в корема, тъй че беше хубаво да види Карис също толкова изумена.
Но Третото око изглеждаше искрено объркана.
— За какво си тук, Призма?
— Имам петдесет хиляди бежанци, които се нуждаят от дом. Ако ги оставя някъде другаде, или ще ги държат като заложници на политиката на сатрапиите, или просто ще бъдат изклани от Цветния принц.
— Възнамеряваш да ги докараш тук?
— Ти си ясновидката.
— Ще унищожиш общността, която сме изградили — каза тя.
— Изградили сте общност, за да служите на Оролам. Служете му, като спасите хората му.