— Те са трета и четвърта година, Кип — каза Рея. — По-големите класове и обучаваните за Черната гвардия учат когато и където поискат. При толкова много задължения някои от тях идват чак след полунощ. На първите години не може да се разчита много. Вие можете да сте тук само докато библиотекарите са тук.
Тъй че Кип поучи още няколко минути. Когато най-сетне стана, за да отиде да спи, в коридора го спря Гринуди. Ухили му се злобно.
Кип не беше научил достатъчно. Нямаше начин да може да спечели.
Покоите на Андрос Гайл бяха точно както предния път и когато Кип седна, имаше свръхвиолетов фенер и колода карти. Кип огледа своите. Дванайсетте часа четене не му бяха помогнали с нищо.
— Какви са залозите? — попита той.
— По-високи, казах ти.
Андрос Гайл не каза нищо повече. Изигра първата си карта и наложи сцената.
Кип игра. Изигра една от добрите си карти твърде рано — нещо, което осъзна едва в края на играта — и падна. Все едно, така или иначе щеше да загуби, но за първи път успя да зърне нещо извън собствената си безпомощност.
— Е, и какво ще ми направиш този път? — попита той.
— Жалък си. Капка кръв на Гайл няма в теб, ревльо. Не си длъжен да губиш. Губиш, защото избираш да губиш.
— Точно така, избирам да губя. Защото е забавно.
— Сарказмът е убежището на глупака. Престани. Залогът този път беше привилегията да ядеш утре. Утре постиш. Може би това ще съсредоточи ума ти. Сега, нова игра.
— Какви са залозите? — попита Кип упорито. Разбра колко лошо мнение има Андрос Гайл за него. Мислеше си, че да не яде е по-голяма загуба за Кип, отколкото това, че едно момиче беше върнато вкъщи и бе загубило всичко, за което се беше трудило.
— По-високи. — Андрос Гайл започна да разбърква картите си.
— Не — каза Кип. — Не ти вярвам. Мисля, че измисляш залозите след играта. Няма да играя, докато не кажеш залозите.
Тънка усмивка изви устните на Андрос Гайл.
— Практика. Ако загубиш, губиш практиката си.
— Губя я всеки път, когато ме караш да идвам тук — каза Кип.
— Трайно — каза Андрос Гайл.
Губенето на правото да ходи на практика означаваше да загуби единственото място, където можеше да се учи да притегля по някакъв подреден начин.
— Дори това ли можеш да направиш?
— Малко неща не мога да направя.
Ако Кип не можеше да се научи да притегля правилно, нямаше никакво бъдеще.
— Това не е честно — каза той. Знаеше, че ще загуби.
— Нямам голям интерес към „честното“. Ние, Гайл, се интересуваме от победата, не от спортсменството.
— А ако откажа да играя?
— Ще бъдеш изгонен.
Гадняр.
— А ако спечеля? — попита Кип.
— Ще отпратя онзи побойник Елио.
— Не държа да го отпращаш.
— Може би трябва — отвърна Андрос Гайл.
Какво беше това? Предупреждение?
— Мразя те — каза Кип.
— Разби ми сърцето — отвърна Андрос Гайл. — Тегли.
Кип изтегли. Осъзна, че началната му ръка е великолепна. Виждал беше тази ръка в една от книгите.
Но след три наддавания я загуби. Обърка се и не можа да реагира преди часовникът му да изтече. Не знаеше как да използва правилно дори една страхотна ръка. Андрос Гайл явно беше изтеглил ужасна ръка… но понесе щетите, които Кип успя да му нанесе в първите наддавания, и след това го унищожи.
След като загуби, Кип обърна последния си жетон и рече:
— И какво се очаква да правя, докато всички останали са на практика?
— Какво ме интересува? — каза Андрос Гайл. — Измисли други начини да бъдеш провал и разочарование. Когато синът ми се върне, също ще го разбере и ще се откаже от теб. — Махна към Кип все едно, че беше някаква хлебарка, която трябва да бъде изметена.
— Ти си стар — каза Кип. — Колко ти остава, докато умреш?
Червения се ухили дивашки.
— Значи има копеленце в копеленцето. Добре. Сега се махай.
32.
Адрастея беше робиня, не жертва. Беше минала по Стеблото на лилията, моста между Хромария и Големи Яспис, преди слънцето да е изгряло. Днес бе Денят на спонсора. Това означаваше никакви лекции, макар че Черната гвардия все пак щеше да има упражнения. Черната гвардия беше твърде важна, за да взимат свободни дни. Всеки ученик трябваше да се срещне днес със спонсора си, а в това отношение робите не се различаваха от никой друг.
Разликата беше, че спонсорът на Адрастея никога не идваше да се срещне с нея. Вместо това възлагаше на Тея да свърши малки тайни работи в Деня на спонсора. Лейди Лукреция Верангети не беше лесна господарка.