След секунди видя маяка. Но не беше над нейната цел. Беше в косата на жена и беше затегнат здраво. Не хлабав и огнен.
Тея знаеше, че е лошо решение, но веднага тръгна след жената.
Ако видяното означаваше, че жената е белязана, другият притеглящ парил можеше да е тук.
Но вместо чистата възбуда Тея усещаше, че се въвлича в нещо опасно. Този, който беше белязал жената, не знаеше, че някой друг може да я види. Беше все едно да се натъкнеш на тайно съобщение и да го отвориш. Изпратилият съобщението нямаше да е доволен, че пощата му е прочетена… дори думите да не значеха нищо за Тея.
В този град съществуваха мощни подмолни течения, а една робиня можеше да бъде засмукана и от най-слабото от тях. В Големи Яспис рядко имаше сутрин, в която Лазурното море да не отнесе поне един труп.
Тея задържа очите си широко отворени, но не притегли. Всяко притегляне щеше да предупреди другия парил за присъствието ѝ. Жената бе може би на петдесет крачки пред нея и не бързаше особено, оглеждаше сергиите и навлизаше все по-навътре в пазара. Самото ѝ не-бързане правеше почти невъзможно да се открие другият притеглящ. Ако се беше запътила нанякъде, броят на възможните преследвачи щеше да е ограничен до хората, тръгнали в същата посока приблизително с нейната бързина. Но след като жената оглеждаше безцелно и беше невъзможно да се загуби заради маяка над главата ѝ, преследвачката ѝ — шпионката ѝ? — можеше да се съсредоточи върху това да се слее с движещата се наоколо тълпа.
Тея се постара да не се набива на очи и заобиколи, за да хвърли поглед на жената, която в момента говореше с продавач на тъкани и сочеше копринен шал на карета от яркозелено и черно. Беше дребничка, с къдрава коса, с хубава светлосиня рокля и големи обици. Привлекателна, може би към четирийсетте.
Никакъв намек защо някой ще тръгне да я преследва.
„Нищо общо няма с мен. Трябва да се махам оттук, по дяволите.“
Но не можа да се сдържи. Майка ѝ винаги казваше, че е от тези момичета, дето ще си опарят ръката на печката два пъти, преди да се уверят, че е гореща.
Продавач на глинени грънци, гледжосани и пищно украсени с ръмжащи животни, се обърна към нея.
— А, лейди има великолепен вкус.
Тя се усмихна равнодушно.
— Само гледах, благодаря.
— Нещо специално да търсите…
— Щях да ти кажа — отвърна тя. Донякъде се изненада от себе си. В реалния живот нямаше да е толкова груба, но маскировката ѝ действаше странно освобождаващо.
— Е, добре — каза с крива усмивка търговецът, обърна се и я наруга, не много тихо при това.
Тя имаше по-важни неща, за които да се притеснява, но все пак ругатнята я накара да се изчерви. Каква…
За малко щеше да го пропусне. Бърз пулс, вълна, излъчила се от близкия фонтан. Погледна към източника, но не можа да го стесни между тримата мъже, застанали там. Всички гледаха хубавата жена.
Тея познаваше този пулс. Самата тя го беше използвала. Беше всъщност единствената причина да има шанс да влезе в Черната гвардия. Особеното с парил, което никой друг цвят не можеше да прави, бе да минава през облеклото. С факла парил човек можеше да види точно къде по тялото на някого има метал. Дали някой носи ризница, скрита под туника, или кама, стегната на бедрото, това не оставаше скрито за нея. Това, както и белязването на неща с маяци, които никой друг не може да види, бяха като че ли единствените практични приложения на парила. Една книга дори изобщо го отхвърляше като цвят по същата тази причина: наричаше го „изключително ефимерен и изключително безполезен“.
Лесно беше зрението ти да се стесни по време на лов и учителите на Тея по бой в Одес я бяха надвивали много пъти. Ето защо тя се постара да вдиша дълбоко и да не изпуска от поглед заобикалящото я. Този напрегнат фокус можеше да я отклони или да я накара да направи грешки.
И тъкмо навреме при това.
След като огледа главната улица на пазара и пороя от хора — търговци от всяка сатрапия, роби, луксиати, просяци и благородници, — Тея видя последното, което искаше да види. Обектът ѝ — жертвата ѝ за Лукреция Верангети — крачеше право към нея. Още по-лошо, посоката, накъдето вървеше, щеше да го отведе право пред другия притеглящ парил. Обектът ѝ имаше познатия маяк парил, вплетен в косата. Ако минеше по улицата с това, другият притеглящ нямаше да го пропусне. А това можеше да го отпрати към Тея.
Задвижи се още преди да е решила какво да прави. И да имаше някакъв недостатък, не беше пасивността.