Изстреля пулс от свръхтънка светлина, колкото може по-кратък. Две от най-добрите неща с парила бяха, че можеше да се притегли по-бързо от всеки друг цвят и беше навсякъде, дори и в най-облачния ден, тъй че рядко имаше проблем да намериш източник за цвета. Съществуваше слабо дори нощем, стига да си навън. Съсредоточеният ѝ поток се вряза през дрехите на жертвата и те заприличаха на сенки, треперещи на вятъра.
Тя имаше дълъг опит и успя веднага да различи смътните очертания на всички метални предмети, които носеше жертвата ѝ: меча, ножа, токата на колана, среброто, обшито по колана, тесните брънки на верижката, която да държи кесията на колана му (страх го беше да не го ограбят значи), монетите в кесията, връхчетата на връзките на ризата му, една огърлица, верижката на наметалото и златната нишка, с която бе поръбено, една обица и — най-сетне! — кутийка за емфие в гръдния джоб на наметалото му.
Беше лесно място за пребъркване. Тя пресече улицата. В последния момент, за да е по-убедително, че сблъскването ѝ с жертвата ще е случайно, се озърна назад.
Грешка. Видя как един от мъжете до фонтана — дребен, невзрачен, с кръг рижа коса около плешивото теме и с дрехи на търговец — събра длани пред себе си. Игла от луксин парил изскочи от ръцете му и порази отстрани шията на жената, която наблюдаваше, на двайсет крачки от него. Беше удивителен изстрел през гъстата гмеж от човешки тела и минаващи колички. Увисна във въздуха, замръзнала от едната страна за ръцете му, а от другата — в шията ѝ. Беше се привел напред в съсредоточението си.
Случаен пешеходец мина през тънката като паяжина нишка и я скъса, но мъжът не се притесни. Освободи парила и се отдалечи, без да погледне повече. Плътен парил? Невъзможно!
Тея зърна за миг жената, която се намръщи и потърка шията си, а после отново се загледа в една диня в количката пред нея.
После някой се блъсна в Тея. Щеше да се просне на земята, но една силна ръка я стисна за рамото.
— По-внимателно, сладурано — каза обектът ѝ. Хвана я за задника и стисна, докато я задържаше да не падне.
— О… аз… — Не ѝ се наложи да се преструва на смутена. Малко повече усилие ѝ отне да се закрепи на високите си обуща, и още малко — да си върне душевното равновесие.
— Аз ще съм в хана „Червената шестица“ по-късно, ако си търсиш малко забавление, прелест — каза мъжът. Ръката му още беше на задника ѝ.
Тя избута ръката му.
— Не, благодаря, милорд. Извинете ме.
Той се засмя и не опита повече.
— Помисли си. Ще ти предложа по-хубава нощ, отколкото мъжът ти е могъл някога.
Тя наведе свенливо глава. Искаше ѝ се да го цапардоса по ухиленото лице, че ѝ беше посегнал.
Но се задоволи само да пусне кутийката за емфие в торбата си. Беше я изненадал, но Тея се беше съвзела бързо.
Обърна се, след като той си тръгна по пътя, притегли и откъсна маяка от главата му. Ако беше умна, трябваше тутакси да се махне оттук, но не можа да се сдържи да не потърси с поглед жената сред пазара.
Не беше трудно да я засече. Маякът все още светеше на главата ѝ, макар вече да се разпадаше, и кожата ѝ беше толкова пребледняла, че издаваше лекия чаенозелен оттенък на човек, притеглял от дълго време. Беше взела динята, но я изтърва. Усмихна се, сякаш изненадана и объркана, но се раздвижи само половината ѝ лице. Тя се олюля и изведнъж падна.
Двама души наблизо се ухилиха и се изкискаха. Но жената не стана. Започна да се тресе. Мозъчен удар.
Усмивките изчезнаха и към нея затичаха хора.
— Помощ! Лекари! — извика някой.
Страх прониза Тея. Милостиви Оролам, какво беше видяла току-що?
33.
Великата зала на Хромария всяка седмица се превръщаше в място за преклонение. Всеки ученик, притеглящ или не, беше длъжен да присъства. Кип се дотътри до мястото си на пейката между Бен-хадад и Тея. Бен-хадад смъкна цветните лещи на странните си очила и се зазяпа по белия мрамор на арките и многоцветните стъклени панели на прозорците на централния купол.
Кип беше твърде погълнат от случващото се на партера, за да разглежда сцените на цветното стъкло над тях.
— И какво правим сега? — попита той.
— Мм? — попита разсеяно Бен-хадад.
— Слушаме — отвърна Тея. Тонът ѝ беше рязък, сдържан, необичаен за нея. — Това е втората седмица на цикъла, тъй че мисля, че ще говори лично Синия.
— О, не! — изпъшка Бен-хадад. — Той е най-лошият. Чух от един от мъждивците, че миналата година на деня на Синия е проповядвал Гавин Гайл и бил възхитителен. Но най-ужасно е името му.
— Клитос Сини — каза Кип. Прониза го страх. Неговата цел.