— Старае се да говори много учено, защото смята, че така трябва да са сините, но съм чувала, че истинските учени му се подиграват.
На Кип му беше все едно, макар да се надяваше, че ще може да изпита неприязън към човека, когото се бе заклел да унищожи. Щеше да е първата възможност да види лично Клитос Сини. Усети, че сърцето му се е разтуптяло.
Великата зала бавно се запълваше с хора, дошли в последната минута преди обед. Докато хората все още продължаваха да прииждат, от трапа, скрит близо до предната стена, се извиси ниско хорово песнопение.
— Какво е това? — прошепна Кип.
— Хорът на подчервените мъже — отвърна Бен-хадад, все така зазяпан нагоре в светлината, струяща през прозорците на купола.
— Шшт — рече Тея, заслушана в музиката. Раздразнено.
— Защо сините не си правят тяхна си музика? — попита Кип.
— Не знам. — Бен-хадад изведнъж се ухили и откъсна очи от тавана. — Подчервените винаги са страстни, разбира се, но мъжете почти винаги са стерилни. И двете неща ги правят доста популярни сред дамите.
— При това музикално надарените не нараняват — каза сърдито Тея.
— Какво? — попита Кип. — Защо?
Веждите на Бен-хадад подскочиха нагоре.
— Ами, Кип, баща ти не ти ли е обяснил Седемдесетте начина на мъжа с девицата? — попита Тея.
— Нямах това предвид. Исках да… — О, тя го знаеше. Ухили се, щом той се изчерви.
„Седемдесет!“
Тя омекна и заговори тихо:
— Никой не знае защо са стерилни. Просто е част от тяхното бреме и тяхната жертва към Оролам.
— Шшт! — каза раздразнено едно момиче в редицата пред тях.
Хорът поде нова песен и този път се включиха още много хора. Кип нямаше представа какво казват. Можеше само да предположи, че е архаичен парийски. Беше красиво обаче и той се радваше, че не разбира нито дума. Можеше да се потопи в чистата музика.
Два големи прозореца на купола изведнъж грейнаха със светлина, по-ярка от обедното слънце. Кип предположи, че са завъртели две от големите огледала на другите кули и са ги обърнали към Великата зала, която имаше цяла кула над себе си, разбира се, тъй че не можеше да пропуска светлина право отгоре. Чрез огледалата обаче вкарваха светлината на Оролам при народа му.
Имаше още песнопения, а след това — процесия от мъже и жени в сини халати, някои люшкаха кадилници, пълни с димящ тамян. Кип видя как Клитос Сини, със син копринен халат с висока колосана яка и странна синя шапка, мина на няколко крачки от него. Изглеждаше неловко, сякаш едва издържаше всичко това.
Не му хареса.
Оролам, седемдесет начина? Кип можеше да си представи не повече от два.
Кого можеше да попита за такова нещо? Щяха да му се изсмеят като на последния дръвник.
Последва коленичене, молитви, четене и отговаряне от пет хиляди гърла. Кип мърдаше уста и се преструваше, че знае какво става. Майка му никога не бе имала време за луксиати. Боеше се от присъдата на Оролам и общо взето казваше, че ако си държиш главата наведена, може и да се спасиш от заслужения гняв на Оролам.
После Клитос Сини застана до катедрата и заговори толкова тихо, че дори хората на първия ред сигурно не чуваха и дума. Беше толкова непохватен и плах, че Кип усети как го жегна състрадание. Един от луксиатите се приближи кротко до него и му зашепна.
Клитос повиши глас и замърмори:
— … под окото на… този четирийсет и девети ден…
Кип видя как луксиатът до него извърна очи към друг луксиат и си казаха нещо с погледи. Другият луксиат стана и измърмори нещо на Клитос Сини, а той му отвърна рязко, изчерви се и отново се обърна към листовете.
— Както казвах — извика Клитос пронизително, най-сетне заговорил достатъчно силно, за да го чуят и най-отзад. Подсмихна се презрително. — Част от работата на Хромария е да донесем най-новия труд на учените до най-ограничените ъгли на нашия свят. До неотдавна се смяташе за ерес да се говори за нашия свят все едно, че е нещо друго освен разгънат пергамент. Някои хора вярваха, че светът наистина има ъгли — луксиати най-вече. Благодарение на Сините и на сините добродетели вече знаем, че това е суеверие и не е в конфликт с писанията, които говорят само метафорично за сатрапиите като за центъра. Центърът на волята на Оролам е метафорично определение, не пространствено.
Кип нямаше представа за какво говори, но двама от луксиатите не изглеждаха особено доволни. Сигурно ако Клитос отново снишеше гласа си, нямаше да му напомнят отново да го повиши.
— През последните няколко години беше свършена възхитителна работа от ваши събратя в Кулата на Разума, във връзка с Голямата схизма и събитията, произтекли от Деимахията, Войната на боговете, за която повечето учени сега са съгласни, че по-добре се превежда като Войната срещу боговете. „Деи“, разбира се, е аблативът и в повечето от нашите преводи просто няма достатъчно контекстуално доказателство, което да подкрепи отхвърлянето на общо възприетото „войната на“. Но Тристаем в своя трактат „За основите на разума“ изтъква, че само с няколко промени в начина, по който разбираме древната парийска граматика, цялата ни херменевтика се размества. Тези промени вече са в ход.