Очите на Кип почнаха да се оцъклят. Просто имаше твърде много думи, които не разбираше. Дори да смяташе, че граматиката е интересна, пак нямаше да може да проследи мисълта на Клитос Сини, даже и да искаше. Загуби нишката и вместо да слуша, започна да оглежда залата. Една стара луксиатка с омачкан черен халат изглеждаше така, все едно дъвче лимон. Няколко по-големи ученици слушаха възхитени и Кип се отчая. „И аз ли ще се превърна в това?“
Беше си мислил, че Хромарият е място за учене, да, но място за практично учене. Започна да оглежда мозайките от цветно стъкло по купола. Виждаше самия Луцидоний, обкръжен от своите парийски воини, но кожата му бе с няколко тона по-светла от техните. Това беше интересно. Кип винаги беше слушал, че е парийски пришълец.
„О, а може би е бил пришълец дори за парийците?“
Изведнъж си представи яростни спорове за това какъв точно цвят е бил цветът на кожата на Луцидоний преди цветното стъкло да избелее. Знаеше, че парийците имат претенции за него, особено в съперничествата си за богатство и власт със своите съседи, светлокожите рутгарци. Колкото по-тъмен се окажеше Луцидоний, толкова по-голям трън в окото на рутгарците щеше да е.
А сега, въпреки че цветното стъкло бе избеляло през стотиците години след смъртта на Луцидоний, хората гледаха прозорците и приемаха, че понеже са стари, трябва да са точни.
„Удивително. Знае ли човек?“, помисли си Кип.
О, по дяволите! Та нали точно това правеше старият празнословец? Въртеше света около разчленяването на една дума, също както Кип си въобразяваше, че светът се върти около малко пигмент в един прозорец.
Синият отново беше снишил глас и Кип трябваше да се наведе напред, за да го чуе. Но беше изрекъл дума, която привлече вниманието му: Светлоносеца.
— … ето защо Светлоносеца най-добре се разбира като метафора за всеки от нас. Всеки от нас трябва да носи светлина в тъмните ъгли на света. Не чрез религиозна ревност. Ако религиите на онези отвъд Вечно тъмните порти служат добре на тамошните варвари, кои сме ние, че да ги променяме? Не са ли те също чеда на Оролам? Трябва да носим светлина в тъмните ъгли на собствения си живот, като бъдем добри и щедри, като говорим добре за другите, като обичаме великодушно. Светлоносеца не идва. Чуйте, о, чеда на Ам, Светлоносеца не е един. Всички ние сме Светлоносци.
Очите на всички луксиати бяха толкова опулени, че сякаш бяха готови да изхвърчат от главите им и да избягат с писъци от залата, за да се окъпят в мляко.
Кип едва не избухна в смях, щом си го представи.
„По дяволите, Кип. Научи се да се сдържаш.“
Висшият луксиат зае катедрата. Дори не погледна към Клитос Сини.
— Хор — рече той, — чудя се дали не бихте могли да закриете с „Отче на Светлините, прости ни“. — Явно не беше предвидената песен.
„О, страхотно!“
Но мъжете я изпяха и я изпяха красиво.
Всички се размърдаха и започнаха да се изнизват навън след песента, а Кип попита Бен-хадад:
— И какво беше всичко това?
— Лъжа от дупката на ада — отвърна Бен-хадад. Две момичета в реда пред тях се извърнаха и го изгледаха, но Бен-хадад не им обърна внимание. — Винаги е имало битки за Светлоносеца. Кой е той, или ще бъде, или дали вече е дошъл. Хромарият твърди, че вече е дошъл, че Луцидоний е бил Светлоносеца. В края на краищата името му означава Даващия светлина.
— Но на теб не ти минава това? — попита Кип.
— Не знам всички аргументи, но родителите ми не го вярват.
Кип го погледна. Беше едно от най-тъпите неща, които бе чувал, но от начумереното лице на Бен-хадад разбра, че и момчето го знае.
— Не искам да живея след като историята е приключила — каза Бен-хадад.
Което също беше тъпо: „Не ми харесва как е светът, значи не е така“? Но този път Кип поне успя да се въздържи да го каже.
— Светлоносеца ще е гений на магията — заговори изведнъж Тея. Беше необичайно тиха досега. — Воин, който помита всичко пред себе си. Ще бъде велик още в младостта си. Ще прави неща, които никой не е мислил, че са възможни, и ще ни върне на истинския път. Луцидоний дори не е бил добър притеглящ. Измислил е как да се правят цветни лещи, но това едва ли го прави гений, нали? Светлоносеца ще ни защити. Ще избие богове и крале.