В същото време това налагаше огромен натиск върху тези, които бяха на върха, да не загубят дори веднъж. Загубеха ли и ако човекът, от когото са загубили, също загубеше, можеше да загубят много места, губейки само един бой.
Този, който бе измислил изпитанията, искаше да подложи най-добре представилите се на огромно напрежение.
— С това, че влезе в йерархията по-високо, отколкото някои смятат, че заслужаваш, Кип, ти е гарантирано, че ще бъдеш предизвикан много пъти — каза Тея.
Разбира се. Ако има безопасен двубой в този блок от трима, избират него. Кип винаги щеше да е този „безопасен двубой“.
— Какво ме интересува? — попита Кип. — Това е само пердах.
— Знаеш ли — каза Тея, — не мога да реша дали си смел, или глупав.
„А?“
— Ако пак се бия с тебе, ще спечеля — рече тя.
— Човек никога не знае — отвърна Кип. — Може да извадя късмет.
Тя си тръгна, но Кип едва го забеляза — наблюдаваше боевете. Понеже не му даваха да присъства на упражнения по притегляне, това беше за него първи поглед към нормално притегляне.
Но повечето обучаеми за Черната гвардия бяха монохроми и шансовете да изтеглят цвета си на колелото не бяха добри, тъй че повечето боеве се оказваха просто ръкопашни или оръжие срещу оръжие. Или пък понякога колелото им даваше собствения им цвят, но слабо, тъй че вместо да се опитват бавно да притеглят цвят, предпочитаха пряка битка. Малко от децата можеха да се бият ефикасно, като в същото време бавно притеглят достатъчно светлина, за да могат да я използват след две-три минути бой. Повечето двубои не продължаваха толкова дълго.
Но много бързо бойците станаха доста по-добри.
Последните застрашени бойци започнаха двубоите си. Едно мускулесто момче извади лош късмет и трябваше да се бие с притеглящо синьо момиче на синя светлина. Тя го задави с пръчки син луксин преди да е успял да преодолее разстоянието до нея.
Когато стана, разярено, вместо да тръгне към нея, момчето закрачи към Кип и размаха пръст пред лицето му.
— Ти! Ти си по-лош от мен! Трябва ти да си ходиш вкъщи, дебелак такъв. Не аз.
— Прав си — отвърна кротко Кип.
— Адски си прав, че съм прав! Защо изобщо си тука? Защото майка ти била някаква си курва, която си разтворила краката за Гавин Гайл? Ти си копеле. Аз съм синът на дея на Агбалу! Лайнар с лайнар!
Кип знаеше какво трябва да направи. Трябваше да фрасне момчето с юмрук. Да го унищожи някак с ярост, от която всички да разберат, още веднъж, че няма да търпи да го ядосват. Вече го беше направил с онзи побойник Елио. Явно не беше достатъчно. Една историйка само. Някои хора можеше да не повярват.
Но не искаше точно той да се окаже побеснялото момче, невъздържаното копеле. Онзи, покрай когото стъпват на пръсти, защото може да нарани някого след малко или никакво предизвикване. Потърси в себе си онзи гняв за който знаеше че го има, към момчето оскърбило майка му, но днес той беше само притъпена болка. Точно сега в Кип нямаше никаква стръв за насилие.
— Защо говориш така? — попита той. Отчасти му се искаше да заплаче.
— Какво? — изръмжа момчето. — Не съм свършил с тебе!
— Ти не си нищо — каза тъжно Кип. — А аз — още по-малко. Аз съм побърканият насилник.
Другите обучаеми за Черната гвардия се бяха струпали около тях, разбира се, жадни да видят какво ще стане. Треньорът, забеляза Кип, видимо не бързаше да прекрати свадата. Може би беше най-добре йерархията да се установи рано в Черната гвардия.
Кип се надигна. Трябваше му поне една искрица гняв, но нямаше нищо. Твърде трудно му беше да си помисли как хладнокръвно и подло ще удари друго момче. Особено след като с основание му беше ядосано.
— Чакай, чакай малко — каза Кип. — Как се казваш?
„Няма да проваля баща си.“
— Тизрик. И гледай да го запомниш, гаден… — Момчето го гледаше подозрително.
— Тизрик Тамар от Агбалу? Тизрик! — Кип разпери ръце да прегърне момчето все едно му беше отдавна изгубен близък. — Тизрик! Чичо ми каза, че…
— Не съм Тамар… Аз съм…
Кип го прегърна, а момчето раздразнено се опита да избута ръцете му. И тогава Кип го спипа за ръкавите, дръпна силно и заби чело в лицето му. С изпънати настрани ръце, докато се опитваше да го спре, Тизрик нямаше никакъв шанс.
Лице срещна чело. Нещо изпука. Кръв плисна по главата на Кип.
Момчето се свлече — общо взето върху него. Кип се отдръпна. Тизрик падна на пода и от носа му потече още кръв. Лежеше и хленчеше. Носът му бе изкривен, явно счупен, устните — размазани. По-скоро избълва, отколкото изплю кръвта в устата си и с нея падна един зъб.