Кип сякаш се гледаше отдалече как пристъпва над момчето, стъпва на шията му и го притиска към пода.
Тълпата около тях замърмори и заахка. Треньор Фиск дойде, погледна плувналия в кръв младеж, а после — Кип.
— Лекари! Ти също, Кип.
Кип беше стъписан от това, че не изглеждаше да е в беда. Другите явно също бяха изненадани.
— Но… аз още не съм се бил днес.
— Би се достатъчно — каза треньорът и го издърпа от Тизрик.
— Той измами! — проплака Тизрик, хванал се за носа.
— Черногвардейците не мамят. Черногвардейците печелят — каза треньор Фиск.
Озадачените погледи наоколо явно го раздразниха.
— Това е истинският живот — каза треньорът. — Нашата цена е насилието. Внезапно, рязко, поразяващо насилие, което не оставя никаква надежда за отмъщение. Точно това правим, когато потрябва. Кип го разбира, докато някои от вас явно не го разбират. Много добре. Имаме време да изхвърлим останалия баласт от вас.
Озъбен, треньор Фиск огледа младите хора. Никой не смееше да срещне погледа му, дори и Кип, който се чувстваше смутен, макар да не можеше да обясни защо.
— Следващият! — извика рязко треньор Фиск.
Лекарите прегледаха Кип, макар всичко да му беше наред. Но с това, че го отведоха със себе си, беше подминат. Изгуби две места, след като други над него загубиха двубои, но осъзна, че след като няма да се бие тази седмица, шансовете му да остане в Черната гвардия са се удвоили.
Но все пак трябваше да спечели няколко битки.
36.
Тея влезе в кръга и се помоли наум. Беше жилава и с бързи рефлекси. Хлъзгава и опасна. Само че не беше силна, не и в сравнение с момчетата в Черната гвардия. За щастие в тренировките се предпочитаха режещи и сечащи оръжия. Черната гвардия нямаше никакви предубеждения против трошащи оръжия — бойни чукове, криваци, боздугани: всъщност такива оръжия често се оказваха най-доброто срещу тежка броня. Но не бяха безопасни за трениране.
Можеха да притъпят ръбовете и шиповете на боздуган, но ако едно от чудовищата като Лео — с рамене като на товарен кон и мишци от желязо — те удареше с боздуган, щеше да е все едно дори да си увил възглавници около него. Щеше да има счупени кости. Тъй че не тренираха с тях.
Сигурно мускулестите момчета мислеха, че не е честно. От друга страна, поне цветовете им можеше да се паднат на колелото.
„А какво да направя, ако цветът ми се падне на колелото? Ще промуша с него нечий врат и ще го убия?“
Стомахът ѝ се обърна при тази мисъл и тръпка на ужас пробяга по врата ѝ. Видя отново в ума си изражението на онази жена, как изтърва динята, стъписана и неразбираща, че ще умре ужасно.
Как се беше случило това?
Противникът ѝ беше Грейстоун Кефтар. Беше много тъмнокож, с хубава широка усмивка, зелен притеглящ. Мило момче. Беше флиртувал с нея няколко пъти. Вече оплешивяваше обаче. Трагично. Беше нисък и атлетичен, син на богата фамилия, която бе платила за обучението му, преди да дойде в Хромария.
Грейстоун ѝ намигна и завъртя колелото си. Тя му отвърна с гримаса и завъртя своето. Следващия път, когато почнеше да флиртува, нямаше да му даде нищо. Намигаш на някого, с когото ще се биеш, само ако не го взимаш на сериозно.
Какво си въобразяваха момчетата? Че се тренира, за да е хубава?
Колелата се спряха на зелено или червено. От самодоволното изражение на Грейстоун Тея разбра, че е зелено — проклятие! — и рапири.
Взеха оръжията си. Грейстоун се засуети малко със своето, но Тея знаеше, че се преструва. Черногвардейците хвърляха обучаемите си направо в дълбоката вода. Ако не осъзнаеш, че тези боеве се свеждат до това да наблюдаваш другите и да разбереш кой в какво е добър, значи си губиш времето. Ежеседмичните двубои бяха колкото за поддържане на позицията, толкова и за разузнаване на заплахите. Грейстоун беше добър с рапирата. Не чак много добър обаче. Много по-добре боравеше с атаган или с други, по-тежки оръжия и твърде често се отнасяше с рапирата като с тях. Но знаеше основните стойки и блокади.
Тея можеше да спечели — щеше да спечели, определено, ако той не бе завъртял зеленото на колелото.
Заеха местата си в кръга, застанаха един срещу друг, отдадоха си чест. Той ѝ намигна.
Ако ѝ намигнеше още веднъж, щеше да го фрасне с юмрук в лицето. Сериозно.
Ухили се при тази мисъл.
Той, изглежда, го прие за окуражаване.
Надзирателите щракнаха зелените филтри на кристалите високо горе и кръгът се изпълни със зелена светлина.