Щом Тами подкара микробуса и навлезе в градското движение, Фейт се облегна на седалката, доволна от това неочаквано благоприятно развитие на събитията. Дотук в Сидни бе по-скоро потискащо и никак не можеше да се нарече забавно, но отново в някоя лаборатория — точно това щеше да й помогне да се почувства у дома си дори на тази далечна земя.
9
Фейт се бе върнала на плажа само преди няколко минути и чу, че Джордж я вика. Вдигна глава от чантата, в която сортираше женски дрехи, и го видя с един охлузен, но много познат куфар. Тя зяпна от изненада.
— Куфарът ми!
Той се спря ухилен пред нея.
— Едно от момчетата току-що го донесе от джунглата и аз видях името ти на етикета — каза той задъхан. — Помислих, че може да си го искаш обратно.
— Благодаря.
Тя му се усмихна неуверено. През главата й преминаха споменът за неприятната им разправия преди малко в бамбуковата горичка и вчерашният случай с паяка.
— Ей, извинявай, ако съм те разстроил преди малко — каза той с малко овчедушна усмивка, сякаш бе прочел мислите й. — Знаеш, за тия работи там, с прегръщането на дървета. Не исках нищо лошо да кажа с това. Май понякога просто се увличам в приказките. Мисля, че затова бившата ми жена ме наричаше господин Голямата уста.
— О! — Фейт беше трогната от извинението му. — Ммм, няма нищо, всичко е наред.
Това не беше точно така. Щеше да й отнеме известно време, за да забрави някои от нещата, които бе казал. Но това не значеше, че нямаше да му прости, особено сега, когато се опитваше толкова искрено да бъде мил. Може би щеше да е най-добре, ако се споразумееха, че са на различни становища, и просто да не засягат повече този въпрос.
Когато Джордж си тръгна, Фейт се отдалечи от купа с багажа и сложи куфара си на пясъка. Седна пред него, отвори го и видя познатото, макар и обърнато наопаки съдържание. Беше благодарна, че книгите й не бяха пострадали особено — нито при катастрофата, нито от дъжда. Сграбчи чифт сандали изпод книгите си и смени кецовете. Така вече се чувстваше малко повече като себе си.
— Какво правиш? — чу тя един глас точно зад лявото си рамо.
Обърна се и видя Уолт изправен зад нея.
— Хей — възкликна изненадана и доволна, че го вижда. — Откъде изскочи? Баща ти обърна всичко да те намери, да знаеш.
— Знам — Уолт вдигна рамене. — Намери ме. Аз тъкмо търсех Винсънт в гората там, над пролива — той направи неопределен знак към единия край на плажа. — Не знам защо направи чак такъв въпрос от тая работа. Даже не бях влязъл чак толкова навътре в гората. Океанът се виждаше от там, където бях!
Тя потисна една усмивка. Момчето беше обидено, че му нямаха доверие.
— Сигурна съм — каза тя. — Но не можеш да се сърдиш на баща си, че се тревожи за теб. Ние не познаваме добре мястото и може да е опасно така да се отдалечаваш.
— Да — каза Уолт, клекна на пясъка и се вторачи в куфара й. — Я, ти си прибираш багажа още по-разхвърляно и от мен — отбеляза.
— Обикновено не правя така, но този път бързах — каза тя.
— Защо? — полюбопитства Уолт.
Фейт прехапа устни и съжали, че не се съгласи с коментара на Уолт и не приключи с въпроса. За да му отвлече вниманието, взе една книга от куфара си и му я подаде.
— Ей, това може да ти хареса — тя се постара да прозвучи безгрижно. — Разгледай я — отвори книгата и му показа лъскава цветна илюстрация на тънка жълтеникава змия. Виждаш ли я тази? Това е тайпан4. Някои го наричат свирепа змия. Живее в Австралия и има най-силната змийска отрова на света.
— Ухаа, не знаех — Уолт явно беше достатъчно впечатлен. Той посочи друга змия на същата страница. — А тази как се казва?
— Това е медноглава змия.
Фейт се изкикоти и се загледа в картинката. Уолт я стрелна с любопитния си поглед:
— На какво се смееш?
— О, извинявай — тя потупа с ръка картинката. — Просто се сетих какво направи сестра ми веднъж на празника на Вси светии — една година тя налепи две шепи пенита върху една шапка и си я сложи с обикновените дрехи. Никой, освен мен не можа да се сети като какво се е маскирала.
Уолт се обърка за момент, но изведнъж погледът му се проясни.
— Разбрах — каза той. — Пенитата се медни — била е медноглава змия!
— Точно така — усмихна се Фейт при този спомен.
— Сестра ти е готина — заяви Уолт.
— Мда.
Прекъснаха ги викове отблизо. Уолт скочи незабавно и изтича да види какво става. Фейт захлопна куфара си, остави го на пясъка и последва момчето.
4
Тайпан, или свирепа змия (Oxyuramis microlepidotus) — разпространен в Централна Австралия. Едно ухапване има силата да убие около 100 възрастни при хората или около 250 000 мишки — Бел.ред.