Няколко души кимнаха, разнесе се нервен смях, телата се поотпуснаха.
– Какво точно искате да кажете? – заяде се Фалконе. – Че у вас се крие едно ненормално копеле?
– Ще оставя този въпрос открит – засега.
Курсистите отново се разсмяха, този път по-приятелски.
– Това обаче е самата истина. У всички нас се крие гадняр, и то много по-голям, отколкото предполагаме. Нека съществуването му не бъде напразно. Открийте го и го използвайте. Когато сте под прикритие, гаднярщината, която по принцип не искате да виждате в себе си, може да се окаже най-мощното ви оръжие. Скрито съкровище, което ще ви спаси кожата.
Можеше да подчертае това с лични примери – ситуации, в които бе взел мрачен къс от мозайката на детството си и бе увеличил адския образ, за да заблуди няколко доста умни и опасни противници. Като се замислеше, най-яркият пример бе случилото се преди по-малко от година, към края на случая "Мелъри". Сега обаче нямаше намерение да разказва за него, тъй като той бе свързан с някои неразрешени проблеми в собствения му живот, които не искаше да вади на показ, не и тук, на семинар. Освен това вече нямаше и нужда. Усещаше, че е спечелил курсистите. Сега бяха по-възприемчиви. Вече не спореха, а мислеха, чудеха се.
– Добре. Както казах, това бе емоционалната част. Сега нека преминем на следващото ниво, където умовете и чувствата ви работят заедно, за да станете отличен полицай под прикритие. Ако успеете да го постигнете, вече няма да бъдете някакъв тип със смешна шапка и торбести панталони, който напразно се мъчи да изглежда като пропаднал наркоман.
Някои се усмихнаха, други свиха рамене или се намръщиха отбранително.
– И така, сега искам да си зададете един странен въпрос. Искам да се запитате защо вярвате в нещата, в които вярвате? Защо изобщо вярваме в нещо?
Преди обаче студентите да потънат в абстрактните дълбини на мисълта му или пък да я отхвърлят, той натисна копчето на видеоплейъра. На екрана се появи картина.
– Докато гледате видеоклипа, не спирайте да си задавате този въпрос: Защо изобщо вярваме в нещо?
Глава 5
"Еврика!", или силата на самозаблуждението
Те седят край малка метална маса в безлична стая, почти без мебели: млад мъж на около двайсет и две-три години, който се опитва да скрие нервността си зад маската на предизвикателно упорство, но стиснатите в скута му ръце го издават; точно срещу него седи втори мъж, поне два пъти по-възрастен, чийто тъжен поглед и набраздено от бръчки чело показват мъдрост, придобита чрез горчивия опит на годините; трети мъж на около четирийсет години, мускулест и с тъмна коса, е дръпнал стола си малко по-далеч от масата и студено се взира в напрегнатия младеж.
Ясно е, че в момента се провежда разпит.
Видеокасетата е доста стара, качеството на картината и на звука е ужасно, но все пак няма съмнение какво се случва. Очевидно е също, че това е сцена от стар филм.
Младият мъж иска да се присъедини към "Иргун", радикална ционистка организация, която след края на Втората световна война се бори за създаването на еврейска държава в Палестина. Той се представя доста нескромно като експерт по експлозивите, кален в множество битки с нацистите във Варшавското гето. Твърди, че след като избил множество нацисти, бил заловен и изпратен в концентрационния лагер "Аушвиц". Там работел като чистач.
Мъжът с тъжните очи му задава въпроси, свързани с разказа му, концлагера, задълженията му там. Версията на кандидата обаче бързо започва да се разпада, когато разпитващият разкрива, че във Варшавското гето не е имало динамит. Когато лъжата за героичното му минало лъсва, младият признава къде и кога е получил знанията си за експлозивите: взривявал в земята дупки, достатъчно големи, за да побират телата на хиляди умъртвени в газовите камери. А после възрастният го кара да признае нещо дори още по-ужасно: друго негово задължение било да вади златните пломби на труповете. Накрая младият мъж се срива психически и избухва в сълзи. Тресящ се от срам и гняв, той разкрива, че тъмничарите му редовно го изнасилвали.
Грозната истина е извадена на показ заедно с отчаяното желание на младия мъж да изкупи стореното. Сцената завършва с официалното му приемане в "Иргун".
Гърни изключи видеоплейъра.
– И така – обърна се той отново към трийсет и деветимата курсисти, – какво видяхме тук?
– Че всички разпити трябва да са толкова опростени – презрително подхвърли Фалконе.