– Аз не възприемам така нещата. Не разсъждавам в понятия като "за определен период от време съм тук" и "за определен период от време съм там". Просто съм... в движение. Разбирате ли?
– Отговорът ви е значително по-философски, отколкото бе въпросът ми. Нека го задам по различен начин: имате ли жилища като това и на други места?
– Понякога членове на семейството ми в други държави ме приютяват, или по-скоро се примиряват с присъствието ми. На английски тези две фрази си приличат, но значението им се различава доста, нали така? В моя случай обаче и двете като че ли са верни. – Последва повторна демонстрация на студената усмивка с цвят на слонова кост. – Може да се каже, че съм бездомник с множество домове. – Неразпознаваемият акцент, който можеше да бъде отвсякъде или отникъде, сякаш се усили. Нищо чудно домакинът да искаше по този начин да подчертае твърдението за номадския си начин на живот. – Подобно на забележителния господин Уърдсуърт, и аз скитам като облак самотен и търся златни нарциси. Имам доста набито око, когато става дума за тях. Това обаче не е достатъчно. Човек трябва и да се оглежда. Ето я двойната ми тайна, Дейвид Гърни: имам набито око и винаги се оглеждам. Това е много по-важно за мен, отколкото да живея на точно определено място. И поради тази причина не живея тук или там. Живея в и чрез действието, в движението. Не съм жител и обитател. Аз съм човек, който търси и се вглежда. Това донякъде напомня на собствения ви живот и професията ви. Прав ли съм?
– Разбирам какво имате предвид.
– Разбирате мисълта ми, обаче не сте напълно съгласен. – Джикинстил не изглеждаше обиден, по-скоро му бе забавно. – И като всички полицаи, предпочитате вие да задавате въпросите, вместо да им отговаряте. Това е характерно за професията ви, нали?
– Да, така е.
Мъжът отсреща издаде леко сподавен звук, който би могъл да бъде както смях, така и кашляне. Погледът му не се измени и не показа кое от двете е.
– В такъв случай нека отговарям, вместо да ви питам. Мисля си, че бихте искали да знаете защо този луд мъник държи да ви даде толкова много пари за портретите, които вероятно правите бързо и с лекота.
У Гърни припламна леко раздразнение:
– Нито става особено бързо, нито пък е лесно.
Веднага след като изрече думите, раздразнението му се насочи към самия него, защото бе изказал мислите си на глас.
Джикинстил примигна:
– Не, разбира се, че не. Простете недобрия ми английски. Мисля си, че говоря езика добре, а всъщност не е така. Нюансите ми убягват. Да опитам ли отново, или разбрахте какво имах предвид?
– Мисля, че схванах.
– В такъв случай нека се върнем към основния въпрос: защо предлагам толкова много пари за вашите произведения? – Млъкна за миг и пусна още една ледена усмивка. – Защото си струват. И защото ги искам всичките, без изключения и без да се налага да се съревновавам с някого, за да ги получа. Затова ви правя това предложение преди всички останали. Можете да го приемете без въпроси, увъртане и без преговори. Разбирате ли?
– Да, така ми се струва.
– Добре. Мисля, че забелязахте картината на стената зад гърба ми. Холбайн, имам предвид.
– Имате предвид... Това е оригинален Ханс Холбайн[12], така ли?
– Оригинален ли? Да, разбира се. Аз не притежавам репродукции. Какво мислите за картината?
– Липсват ми подходящи думи.
– Кажете първото, което ви идва на ума.
– Стряскаща. Изумителна. Жива. Изнервяща.
Джикинстил се вгледа внимателно в него. Измина дълго време, преди да проговори отново:
– Нека ви кажа две неща. Първо, тези няколко думи, които току-що произнесохте и за които твърдите, че не са подходящи, се доближават много повече до истината, отколкото купищата дрънканици на всички прехвалени професионални критици на изкуството. И второ, на мен ми хрумнаха същите изрази, когато видях вашия портрет на Пигърт, убиеца. Абсолютно същите думи. Вгледах се в очите на вашия Питър Пигърт и усетих присъствието му. Все едно бе до мен в стаята. Стряскащ. Изумителен. Жив. Изнервящ. Всички тези неща, които току-що казахте за портрета на Холбайн. За същия Холбайн, за който платих повече от осем милиона долара. Всъщност цената е тайна, но аз така или иначе ще ви я разкрия: осем милиона и сто и петдесет хиляди долара – за един златен нарцис. Възможно е някой ден да го продам за тройно по-голяма сума. Затова сега ви плащам по сто хиляди долара за всеки нарцис "Дейвид Гърни", а някой ден може би ще ги продам за десет пъти по-голяма сума. Кой би могъл да каже? Ще вдигнете ли тост за бъдещето с мен, моля? Тост – нека всеки от нас получи от тази размяна удовлетворението, което търси!
12
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543) е германски художник, последният виден представител на германската живопис от XVІ век. – Б.пр.