– Кой, по дяволите, е тоя Джим Джоунс? – поинтересува се Блат.
– От града-призрак Джоунстаун – отговори му Клайн. – Най-големият случай на масово самоубийство в страната. Цианид в разтворими напитки. Повече от 900 загинали.
– А, да – разтегли устни в усмивка Блат. – Да, бе, Джоунстаун! Много скапана история.
Хардуик вдигна пръст в знак на предупреждение:
– Пазете се от мъже, които ви канят на място в джунглата, дето са го нарекли на самите себе си!
Лицето на капитана все повече заприличваше на буреносен облак.
– Дейв – обърна се Клайн към Гърни, – ти да имаш някакви идеи какво е намислил Флорес?
– Смятам, че създаването на комуна би било доста проблематично. Флорес е живеел в имота на Аштън. Ако наистина е събирал тези жени и ги е криел някъде, би трябвало да използва място в близост до къщата. Смятам, че тук става дума за нещо друго.
– С какво?
– Мисля, че той самият вече ни каза: "Поради всички причини, които съм описал."
– И какви са въпросните причини?
– Отмъщение.
– За какво?
– Ако приемем сериозно пролога към пиесата на Едуард Малъри, за някакво тежко сексуално престъпление.
Ясно бе, че Клайн обича конфликтите, затова Гърни не се изненада, когато окръжният прокурор насочи вниманието си към Андерсън:
– Бил?
Лейтенантът поклати глава:
– Отмъщението обикновено взима формата на физическа саморазправа – счупени кости, убийство. При всички тези случаи на предполагаеми изчезвания няма дори намек за подобно нещо. – Облегна се назад и наблегна: – Никакъв намек. Смятам, че трябва да предприемем друг подход, който се основава върху наличните доказателства – допълни той и се усмихна, явно доволен от гладкото си обобщение.
Погледът на Клайн се спря върху сержант Уиг, чиито очи както винаги бяха приковани в екрана на лаптопа:
– Робин, ти имаш ли да добавиш нещо?
Тя отговори веднага, без да поглежда нагоре към него:
– Твърде много неща не се връзват. Някои от данните не са читави.
– Кои данни?
Преди обаче сержант Уиг да успее да отговори, вратата на конферентната зала се отвори и в стаята влезе слаба, суха жена, която би могла да послужи като модел за някоя от картините на Грант Уд[14]. Тя спря сивите си очи върху капитана.
– Извинявам се, че ви прекъсвам, сър. – Гласът ѝ бе остър, като наточен от същите ледени ветрове, изсекли лицето ѝ. – Имаме развитие, при това сериозно.
– Влез и затвори вратата – нареди Родригес.
Тя изпълни заповедта, след което застана изпъната като войник, очакващ разрешение от висшестоящия да докладва.
На Родригес като че ли му допадаше това строго спазване на протокола и йерархията.
– Добре, Герсън, какво има?
– Научихме, че една от младите жени, които трябваше да издирим по телефона, е била убита преди три месеца.
– Преди три месеца?
– Да, сър.
– Знаеш ли подробности?
– Да, сър.
– Продължавай.
Изражението ѝ бе застинало и сковано като маска, като колосаната яка на ризата ѝ:
– Име: Мелани Стръм. Възраст: 18 години. Завършила академия "Мейпълшейд" на 1 май тази година. За последно е била видяна от майка си и втория си баща в Скарсдейл, Ню Йорк, на 6 май. Тялото ѝ било намерено в мазето на къща в Палм Бийч, Флорида, на 12 юни.
Родригес се намръщи:
– Причина за смъртта?
Устните на Герсън се изпънаха в тънка линия.
– Причина за смъртта? – повтори той.
– Главата ѝ е била отрязана... сър.
Родригес я изгледа втренчено:
– Как тази информация е стигнала до вас?
– По време на телефонните разговори, които провеждаме. Името на Мелани Стръм бе в онази част от списъка, която се падна на мен. Аз се обадих.
– С кого разговаря?
Жената се поколеба за миг:
– Може ли да си взема бележките, сър?
– Да, но побързай.
През минутата, в която я нямаше, говори само Клайн.
– Може би успяхме! – заяви той с въодушевена усмивка. – Може би това е пробивът, който ни трябва!
Андерсън изкриви уста, сякаш имаше афта. Хардуик изглеждаше силно заинтригуван. Уиг все така се занимаваше с лаптопа си, а изражението ѝ бе неразгадаемо. Гърни пък установи, че не се е разстроил особено от новината, макар че не искаше другите да разбират това. Каза си, че вероятно не изпитва шок или тъга, защото още в началото бе приел, че изчезналите момичета са мъртви. (Понякога, когато бе сам и прекалено изтощен, вътрешната му защитна система се сриваше. В такива моменти се поглеждаше отстрани и си казваше, че е толкова откъснат от живота и емоционалния свят на другите, така обсебен от манията си да разкрива загадки, че трудно би могъл да се нарече представител на човешкия род. Е, след като се наспеше хубаво, тази обезпокоителна представа потъваше във временно забвение. Тогава той решаваше, че липсата му на емоции се дължи на естеството на работата му.)
14
Грант Уд (13.02.1891 – 12.02.1942) – американски художник, известен с картините си на селяни от американския Среден запад.