Джефри Арчър
Затворник по рождение
Пролог
— Да — кимна Бет. Опита да се престори на изненадана, което не беше кой знае колко убедително, след като още в прогимназията бе решила да се омъжи за него. Тя обаче се изуми, че Дани коленичи насред претъпкания ресторант. — Да — повтори Бет, с надеждата, че той ще се изправи, преди всички наоколо да са оставили вилиците, за да ги зяпат.
Но той не стана, а измъкна като фокусник, незнайно откъде, малка кутийка. Отвори я и отвътре се показа семпла халка с диамант, доста по-голям от очакваното, въпреки че брат й вече беше споменал, че приятелят му е похарчил две месечни заплати за пръстена.
Дани най-после се изправи и за пореден път я изненада, набирайки веднага някакъв номер на мобилния си.
— Каза „да“! — триумфално обяви той.
Бет се усмихна и вдигна диаманта срещу светлината, за да го разгледа отблизо.
— Защо не се присъединиш? — добави Дани, преди тя да успее да го спре. — Страхотно, нека се видим в бара на Фулъм Роуд, онзи, в който бяхме след мача с „Челси“ миналата година. Ще се видим там, човече!
Бет не възрази, защото Бърни беше не само неин брат, но и най-старият приятел на Дани, когото той най-вероятно вече беше поканил за кум.
Щом Дани поиска сметката от преминаващия сервитьор, към тях бързо се приближи оберкелнерът.
— За сметка на заведението — рече той и топло се усмихна.
Очертаваше се нощ на изненадите.
Бет и Дани влязоха в „Дънлоп Армс“ и завариха Бърни на маса в ъгъла, с бутилка шампанско и три чаши.
— Страхотна новина! — поздрави ги той още преди да са седнали.
— Благодаря, човече — отвърна Дани и му подаде ръка.
— Вече се обадих на мама и татко — продължи Бърни, докато отваряше бутилката, за да напълни чашите. — Не ми се сториха кой знае колко изненадани, но пък вашата тайна беше сред най-лошо пазените в Боу.
— Не ми казвай, че и те ще се появят — каза Бет.
— Никакъв шанс. — Бърни вдигна чашата си. — Този път само аз. Наздраве, за дълъг живот и дано „Уест Хам“ да спечелят купата.
— Е, поне едно от двете е възможно — въздъхна Дани.
— Мисля, че ти по-скоро би се оженил за „Уест Хам“ — усмихна се Бет на брат си.
— Може и да е по-лошо — каза Бърни.
— Аз поне, докато съм жив, ще съм женен — засмя се Дани.
— Освен в събота следобед — напомни му Бърни.
— Може да се наложи понякога да жертваш и съботата, след като поемеш щафетата от татко — отбеляза Бет.
Дани се намръщи. По време на обедната почивка се беше отбил при бащата на Бет, за да иска ръката на единствената му дъщеря. Някои традиции умират трудно в Ийст Енд. Господин Уилсън беше повече от ентусиазиран от новината, че Дани ще е негов зет, след което сподели, че е размислил относно нещо, за което Дани беше сигурен, че са се разбрали.
— А ако се надяваш, че ще те наричам „шефе“, като поемеш щафетата от стария — прекъсна мислите му Бърни, — нещо си се объркал.
Дани предпочете да замълчи.
— Това онзи ли е, за когото си мисля? — прекъсна ги Бет. Гледаше към бара.
Дани проследи погледа й и каза:
— Определено прилича на него.
— На кого? — попита Бърни.
— Актьорът, който играе доктор Бересфорд в „По лекарско предписание“.
— Лорънс Девънпорт — прошепна Бет.
— Да отида ли да му поискам автограф? — предложи Бърни.
— В никакъв случай — възкликна Бет, — въпреки че мама не пропуска епизод.
— Мислех, че го харесваш — отбеляза Бърни и доля чашите им.
— Не е вярно — възрази Бет прекалено високо и един от мъжете на бара се обърна. — И освен това — добави тя, усмихвайки се на годеника си — Дани изглежда доста по-добре от Лорънс Девънпорт.
— Да бе! — разсмя се Бърни. — Не си мисли, че на малкия Дани ще му стане навик да се бръсне и да си мие косата. Никакъв шанс. Не забравяй, че твоят бъдещ съпруг работи в Ийст Енд, а не в Сити.
— Той би могъл да бъде всичко, което поиска — отбеляза Бет и хвана ръката на годеника си.
— Какво например? Финансист или може би търговец? — Бърни смушка дружески приятеля си.
— Има такива планове за сервиза, че ще ти падне шапката…
— Шт — спря я Дани, докато пълнеше чашата на приятеля си.
— Дано, защото чифтосването не е евтина работа — каза Бърни. — За начало ще трябва да намерите къде да живеете.