— Невъзможно е да се спори с вас, Фермин.
— Това е, защото по природа ме влече диалектиката и съм готов да се разлютя при най-малката проява на глупост или фалш, приятелю мой. Но вашият баща е едно нежно и деликатно цветенце и май вече е време да предприемем някакви решителни действия, преди да се е превърнал в абсолютна вкаменелост.
— И какви ще са тези действия, Фермин? — сопна се гласът на баща ми зад гърба ни. — Не ми казвайте, че ще ми уредите среща на кафе с Росиито.
Обърнахме се като двама гимназисти, хванати на местопрестъплението. Застанал на прага, баща ми ни гледаше сурово и в този миг никак не приличаше на нежно цветенце.
8
— Вие пък откъде знаете за Росиито? — слисано измънка Фермин.
Щом се наслади на нашето смущение, баща ми се усмихна приветливо и ни намигна.
— Може и да се превръщам във вкаменелост, но все още имам остър слух и остър ум. Затова реших, че трябва да направим нещо, за да съживим търговията — обяви той. — А кабарето може и да почака.
Едва тогава забелязахме, че се е натоварил с две обемисти торби и един голям кашон, увит в амбалажна хартия и овързан с дебел канап.
— Само не ми казвай, че си обрал кварталната банка — рекох аз.
— Банките ги избягвам винаги, когато мога. Хубаво казва Фермин, че обикновено те обират нас. Идвам от пазара Санта Лусия.
Двамата с Фермин се спогледахме озадачени.
— Няма ли да ми помогнете? Това чудо тежи цял тон.
Заехме се да разтоварим съдържанието на торбите на тезгяха, докато баща ми разопаковаше кашона. Торбите бяха пълни с малки предмети, увити за по-сигурно с амбалажна хартия. Фермин измъкна един от тях от опаковката му и слисано се вторачи в него.
— Това пък какво е? — попитах.
— Бих казал, че е възрастен осел в мащаб едно към сто.
— Какво?
— Магаренце, Марко Дългоухи, онова прелестно еднокопитно четириного, което с неизразим чар и увереност краси пейзажите на родната ни Испания. Само че тук е в миниатюрен размер, като онези влакчета играчки, които продават в „Каса Палау“ — обясни Фермин.
— Това е глинено магаренце, фигурка за яслата — осветли ме баща ми.
— Каква ясла?
Вместо отговор татко отвори картонения кашон и измъкна огромна коледна ясла с лампички, която току-що бе купил с явното намерение да я сложи на витрината на книжарницата като един вид сезонна реклама. Междувременно Фермин вече бе разопаковал няколко вола, камили, прасета, патици и палмови дървета, а също и фигурки на тримата влъхви, св. Йосиф и Дева Мария.
— Не е решение на проблема да превием врат под хомота на национал-католицизма и неговите подмолни техники за насаждане на вяра чрез коледни фигурки и разни врели-некипели — отсъди Фермин.
— Не говорете глупости, Фермин, това си е една прекрасна традиция и хората обичат да гледат рождественски сцени през този сезон — пресече го баща ми. — На книжарницата й липсваше тъкмо онази цветна и радостна искрица, която празникът изисква. Хвърлете един поглед на магазините в квартала и ще видите, че в сравнение с тях изглеждаме като погребална агенция. Хайде, помогнете ми да сложим яслата на витрината. И скрийте някъде по-назад всички политически и икономически трудове, че пропъждат и най-смелите клиенти.
— Ясно и разбрано — промърмори Фермин.
Тримата с общи усилия разположихме яслата и подредихме фигурките. Моят приятел съдействаше неохотно, като през цялото време се мръщеше и търсеше повод да изрази възраженията си.
— Моите уважения, господин Семпере, но това бебе Иисус е три пъти по-голямо от мнимия си баща и едвам се побира в люлката.
— Няма значение. По-малките вече бяха разпродадени.
— Мен ако питате, редом с Дева Мария младенецът изглежда като някой от ония японски борци с наднормено тегло и зализана коса, дето си връзват пищимал около нежните части.
— Наричат се сумисти — вметнах аз.
— Същите — съгласи се Фермин.
Баща ми само въздъхна, клатейки глава.
— А какви очи има само! Сякаш е обладан от нечисти сили.
— Хайде, Фермин, млъкнете най-сетне и включете лампичките — нареди баща ми, като му подаде кабела.
Ловък като акробат, Фермин се пъхна под масата, върху която бе поставена яслата, и успя да стигне контакта откъм единия край на тезгяха.