Няма нужда да обрисувам този хленчещ левиатан7 като религиозен лицемер, не ми и подхожда. Така напълно се бе предал на утешението, което предлага религията, че бе станал кретен. По време на службата ми в Белия дом той беше за мен страшилище, каквото е бил преди столетия Иван Грозни за моите предци, но сега можех да си позволя каквато и да е дързост спрямо него. За обидите и закачките той бе нечувствителен като селски идиот.
Ще добавя и това, че в деня, когато пиша тези редове, Емил Ларкин просто се тъпче с пари. Напълно контролираното предприятие от отдела, който ръководя в „РАМДЖАК“ — издателството „Хартланд Хаус“ за религиозни книги, със седалище в Синсинати, Охайо, пусна от печат автобиографията на Ларкин, озаглавена „Братко, ще се помолиш ли с мен?“ само преди шест седмици. Целият хонорар на Ларкин, възлизащ на половин милион долара или дори повече, без авторските му права над филмовия вариант на книгата, както и над изданието й с меки корици, ще бъде дарен на Армията на спасението.
— Кой ти каза, че съм още тук? — попитах го. Яд ме беше, че успя да ме намери. Надявах се да се измъкна от затвора, преди да пожелае да се помоля с него за последен път.
— Клайд Картър — отговори той.
Това бе пазачът, когото чаках, трети братовчед на сегашния ни президент.
— Къде, по дяволите, се губи той? — възнегодувах аз.
Ларкин ми съобщи, че цялата администрация на затвора се вълнува, защото Върджил Грейтхаус, бивш секретар на здравеопазването, образованието и благосъстоянието, един от най-богатите хора в страната, изведнъж решил да излежи присъдата си, без да обжалва повече, без да отлага изпълнението й. Очертаваше се като най-високопоставената личност досега, за която федерален затвор е трябвало да отвори вратите си.
Познавах Грейтхаус само по физиономия — и, разбира се, по слава. Беше прочут с твърдостта си, основател и все още главен акционер на фирмата за пропаганда „Грейтхаус и Смайли“; тя се занимаваше с най-благоприятни тълкования за дейността на диктаторските режими в района на Карибско море и в Латинска Америка, за игралните казина на Бахамските острови, за танкерните флоти на Либерия и Панама, за няколкото фронта, открити по света от Централното разузнавателно управление, за професионалните съюзи, контролирани от гангстери, като например Международното братство на работниците от шлифовъчната и слепващата промишленост и Обединените дейци по горивата, за международните конгломерати като „РАМДЖАК“, „Тексас фрут“ и прочее.
Бе плешив. И с едра долна челюст. Челото му бе нацепено от бръчки като дъска за пране. Постоянно стискаше в зъби изгаснала лула, дори когато го разпитваха като свидетел. Веднъж го доближих по-плътно и открих, че лулата му свирука като музикален инструмент. Наподобяваше чуруликане на птица. Постъпи в Харвард шест години след моя випуск, затова там не се бяхме срещали. Видяхме се веднъж в Белия дом — на заседанието, когато бях запалил няколко цигари едновременно и с това се изложих. В сравнение с него бях малка мишка от килера за продукти на Белия дом. Продума ми един-единствен път, и то след като ни арестуваха. Това стана в коридора на съда, където бяхме привлечени под отговорност за различни правонарушения. Разбра кой съм и си внуши, че за нещо му имам зъб. Навря лице в мен, примигвайки и стискайки лулата в зъби, за да изрече незабравимо обещание: „Издрънкаш ли нещо за мен, дребосъче, като излезеш от затвора, ще се радваш, ако някой те вземе да чистиш кенефите в бардак на Порт Саид.“
След което долових чуруликането на лулата.
Грейтхаус беше квакер, а такъв бе и Ричард М. Никсън, разбира се. Тази тяхна обща религиозна принадлежност беше несъмнено и един от факторите за най-доброто им приятелство в известен период от време.
Емил Ларкин беше презвитерианец.
Аз не бях никакъв. Баща ми бил тайно кръстен по католически в Полша, религия потискана по онова време. Като пораснал, станал агностик. Майка ми беше по кръщение източноправославна в Литва, а после прие католичеството в Кливланд. Баща ми не отиде нито веднъж на черква с нея. Аз бях кръстен по католически, но под бащино влияние станах безразличен към религията и след дванайсетгодишна възраст не стъпих повече в черква. Като подавах документите си за Харвард, старият мистър Маккоун, баптист, ми каза да пиша, че съм конгрегационалист, което и направих.
Чувам, че синът ми бил активен унитарист. Жена му пък ми каза, че бил методист, но тя пеела в епископалната черква всяка неделя срещу заплащане. Защо не?
И така нататък.
Емил Ларкин, презвитерианецът, и Върджил Грейтхаус, квакерът, бяха много близки приятели в доброто старо време. Не само ръководеха нощните обири, незаконните подслушвания по телефона и тормоза над гражданите от страна на Финансовото управление, но и закуските с молитва. Затова попитах Ларкин как гледа на предстоящата си мила среща с Грейтхаус.
7
Огромно водно чудовище, описано в Библията от Ной; оттук преносното значение; нещо грамадно или страховито. — Б.пр.